— Защо? — учуди се Алиса.
— Защото ще пропусна лекцията. Какво ще стане, какво!…
— Сигурно ще ходите на кино? — попита Юлия.
— Отгатна! Алик Борисович взел билети. Просто не разбирам защо мене ме покани. Мислех, че изобщо не ме забелязва. Той е такъв учен, момичета!
— А какво ще гледате? — попита Юлия, която с удоволствие би отишла на кино с когото и да е. Даже и сама.
— Някаква френска комедия, забравих как се казваше. Луи дьо Финес играе. Нали знаете, той е ей такъв. — И Шурочка направи гримаса, за да покаже какво представлява Луи дьо Финес.
— Аз го знам — отговори Юлка. — Той е смешен. Алиса, ти помниш ли го?
— Не — отговори Алиса. — Никога не съм го виждала.
— Горкото момиче! — каза Шурочка. — Ама че работа, да забравиш всичко! Чак и Луи дьо Финес. Но Алик Борисович обеща, че непременно всичко ще си спомниш.
— Ама тя нарочно нищо не си спомня — каза Юлия и погледна Алиса с крайчеца на окото си. — Иска да изгледа отново всички стари филми. На нас, Шурочка, не ни е интересно, а на нея сега й предстоят двойно повече удоволствия.
— Как не те е срам, Юлия! — възмути се Шурочка. — Алиса страда, а ти се шегуваш! Представяш ли си какво изживяват родителите й? Ти никога не си имала деца, не можеш да разбереш…
— А вие много ли сте ги имали? — попита Юлия.
— Не говори глупости! — Шурочка почервеня като домат. — Рано ти е да мислиш за такива работи.
— И на вас също ви е рано.
Юлия Грибкова, както е известно, бе упорит човек и винаги искаше последната дума да е нейна.
Шурочка си отиде разстроена: тя смяташе, че сега децата много бързо растат и затова не са особено вежливи.
— Какво не бих дала, за да отида сега на кино! — въздъхна Юлия.
— Например? — попита Алиса.
— Ами например вечерята.
— Ти така и така не вечеряш — каза Алиса. — Шкафчето ти е пълно с най-различни вкусни неща, които донесе майка ти. И в хладилника в коридора имаш.
— Това не се брои — отговори Юлия. — Ако нещо ти се прииска, вземи си. Че баба ми се разстройва дето никой не идва на посещение при тебе.
— Благодаря. Баничките на баба ти са вкусни. Само че сега-засега не ти разрешават да ги ядеш.
— След една седмица всичко ще мога да ям.
— Едно нещо обаче никога не си опитвала — рече Алиса. — Брамбулет.
— Такова ядене няма — отговори Юлия.
— Вие нямате, но ние имаме.
— И от какво го правят твоя брамрулет?
— Не брамрулет, а брамбулет. Аз сама мога да го приготвя. Вземаш обикновен мангустин и го пържиш в петеярово олио пет минути.
— Значи в петеярово?
— Да, именно в петеярово.
— Ами ако искам в краве масло?
— Тогава няма да стане.
— А от какво се прави петеяровото олио?
— От ангелдински петеяр, нима не е ясно?
— Съвършено ясно. Обожавам аигелдинските петеяри. А обикновените мангустини откъде ги вземаш?
— Как откъде? От Индия.
— Значи ти си майстор кулинар.
— Какво да приказвам с тебе, ти и без друго няма да повярваш! — каза Алиса.
— Знаеш ли, струва ми се, че вече на всичко ще повярвам.
Юлия почувствува, че Алиса още малко и ще издаде тайната си, но Алиса замълча. Взе предоставеното й от Юлия списание „Млад естественик“ и го зачете, като че нищо не се бе случило.
Юлия я остави на мира. Щом не иска, не иска. И тя взе книжка. Така четоха близо час. После Алиса остави списанието и каза възмутена:
— Какви мерзавци!
— Кои?
— Тук пише за едни ловци. Ранили еленче и си отишли.
— Нали в списанието пише как едно момче прибрало еленчето и го отгледало. Никой не защищава ловците.
— Изобщо всички ловци са мерзавци — повтори Алиса. — И тези, и другите. Няма никаква разлика.
— Защо се сърдиш? — попита Юлка. — Аз не съм ловец.
— Като не си ловец, значи си добра, макар че ти е все едно какво правят другите, така ли?
— Ако ловците спазват законите и не бракониерствуват, никой не може да им забрани да ловуват.
— Наистина ли мислиш така?
— А ти не си ли съгласна?
Странни отношения се създаваха между Юлия и тази Алиса. Уж не се караха, а през цялото време бяха готови да се сдърпат. Никак не можеха да се разберат.
— Изобщо не виждам разлика между убиването на животно и човек — рече Алиса злобно.
Глава II
В класа ни има трима Колевци
Юлка се преструваше, че чете, даже обръщаше страниците. Ако обаче я попитаха какво е прочела, не би могла да каже, но не искаше да заговори първа Алиса. Измина, изглежда, цял час и изведнъж Алиса попита:
— Значи ти си в шести клас?
— Да, в шести.
— А в кой шести?
— Шести „Б“.
— Правилно — сети се Алиса. — В шести „Б“. Точно това ми трябва. Двадесет и шесто училище?