Юлка и Алиса седяха на пода и клатеха глави, за да дойдат на себе си.
— Как ги напердашихме, а? — попита Юлка.
— Сигурно раната ти се е отворила — каза Алиса. — Изобщо ти си истинска приятелка.
— Значи това не беше баща ти?
— Не, това не ми е никакъв баща. Това е космически пират, казва се Веселчак У.
— Ти си полудяла, Алиса! Какъв космически пират?
— Ще ти разкажа. Сега напълно ти вярвам. Само че нека всички да се поуспокоят. Чуваш ли, вече тичат насам?
Тичаше Мария Павловна.
— Какво стана? — възкликна тя, нахълтвайки в стаята. — Момичета, защо сте на пода? И то във вода. Това е абсолютно забранено от правилника.
Момичетата се разсмяха и станаха.
Дотича и другата сестра, от третия етаж. Някои от болните, на които им бе разрешено да се движат, надникнаха в стаята. В коридора някой попита:
— Къде е взривът? Къде имаше взрив?
— Нищо не разбирам — рече Мария Павловна. — Аз съм виновна за всичко. Но къде е Александър Борисович? И къде е твоят баща, Алиса?
— Какъв Александър Борисович? — попита Алиса. — Какъв баща?
— Които току-що бяха тук!
— Тук не е имало никой.
Юлкините очи станаха квадратни от удивление. — Как така… — намеси се тя.
— Никой не е идвал — повтори Алиса с такъв тон, че Юлка веднага разбра: трябва да мълчи и да се съгласява с всичко.
— Със собствените си очи видях… — започна Мария Павловна, по се запъна и попита: — А кой счупи стъклото? Кой викаше? Кой изби вратата? Не се опитвайте да ме заблуждавате, аз и без друго нищо не разбирам.
— Един неочакван порив на вятъра — отговори Алиса. — Вероятно смерчът е счупил стъклото и със свистене ни е изхвърлил от леглата, дори и вратата е избил. Нима не е ясно?
— Не, аз положително полудявам! — каза Мария Павловна. — Със собствените си очи видях Александър Борисович и един друг гражданин, един такъв пълен, представителен. Те ме изпратиха за епикризата на Алиса.
— Мария Павловна — рече Алиса, — мисля, че е най-добре да се обадите по телефона на Алик Борисович. Той сигурно вече се е върнал от кино и си е в къщи. И ще ви каже, че в никаква болница не е бил и не е виждат моя баща.
— Точно това и ще направя — каза Мария Павловна строго. — И то веднага! Няма да се оставя току-така! Някой тук е полудял! Надявам се, че не съм аз. Само че първо ще ви донеса сухи пижами и ще ви заведа в изолационната — не можете да спите в отворено помещение.
Когато Мария Павловна затвори вратата на изолационната и те легнаха в новите си легла, Юлка попита:
— Защо й каза да се обади на Алик? Та нали той още е навън.
— Нищо не си разбрала — отговори Алиса. — Алик няма пръст в тая работа. Той цялата вечер е бил със своята Шурочка. И сега пие чай. Това не беше никакъв Алик Борисович. Аз отначало не се сетих. Това беше съучастникът на Веселчак У, също космически пират, Плъс от планетата Плаплъс. Те ме преследват. А ако не ми вярваш, почакай да дойде Мария Павловна и каже, че е говорила с Алик.
— Не бих могла да се припозная… и Мария Павловна го взе за Алик.
— И аз отначало сбърках. Защото Плъс е велик хипнотизатор. Само че сгреши с обувките. Помниш ли?
— Помня — каза Юлка.
На вратата се подаде Мария Павловна и силно и страшно прошепна:
— Аз съм полудяла! Александър Борисович си е в къщи и пие чай! Той ми се… присмя!
Глава IV
Какво се бе случило
— Разбира се — каза Алиса, когато най-накрая всичко се успокои и в болницата настъпи тишина, — и ти имаш право да не ми вярваш. Даже не знам дали бих повярвала, ако бях на твое място.
Шевът на Юлка, то се знае, я наболяваше — въпреки че утре щяха да я изписват, все пак рано й бе да скача като пантера. Тя се излегна по-удобно и реши, че няма да прекъсва Алиса. Право да си кажем, Юлка съчини нова теория: Алиса е гост от космоса, от друга планета. Защо да не долитат при нас гости от други планети, щом има такива планети?
— Освен пред тебе нямам пред кого да се открия — каза Алиса. — Други деца не познавам, а нито един възрастен няма да ми повярва. Дори ако имах доказателства.
— Правилно — съгласи се Юлка — Възрастните не вярват и на най-обикновените неща. Ти от друга планета ли си долетяла?
— Не — отговори Алиса. — Аз съм московчанка. — И съм се родила тук.
— Жалко. Пък аз помислих, че си от друга планета.
— Все едно, че не съм от Земята. Аз още не съм се родила. Ще се родя след сто години.
— Какво?
— Аз съм от бъдещето. От двадесет и първи век.
— Правилно — сети се Юлка. — А аз си мислех: защо нищо не знаеш за нашето училище, а говориш на руски без акцент.
— Не се ли удиви, че съм от бъдещето?