— Добре, убеди ме. Макар че щом има пирати, твоите сътрудници в Института на времето трябваше да бъдат по-бдителни. А така какво, напускаха в нашето време пирати — сякаш ние си нямаме свои хулигани, та ни липсват и разбойници от бъдещето.
— Никого не ви подхвърляме. Те се озоваха тук, защото тичаха след Коля. Той е виновен за всичко.
— Нали казваше, че Коля е тичал след тях…
— Коля е видял, че са ми откраднали чантата. Разбираш ли, макар да е недисциплиниран и първобитен, той все пак не е крадец и бандит…
— Такива нямаме в нашия клас.
— Ето, виждаш ли. И аз мисля, че е побягнал след тях и по някакъв начин им е отмъкнал чантата. Нали хората на спирката са го видели с чанта.
— А защо не ти я е върнал?
— Защото ролите са се разменили. Пиратите са почнали да го гонят. И той, за да се избави от тях, е скочил в друг автобус. А после къде да се скрие? Изглежда, че са вървели по петите му. И той решил да се върне в своето време.
— А те тичали ли са след него?
— И не са го настигнали. Може и да са се загубили из института, той е грамаден. Аз им показах пътя за лабораторията. Те видяха машината на времето. И хукнаха след мен. Мислеха, че ще ги заведа при Коля, че го познавам. Пък аз се блъснах в тролейбуса и усложних нещата.
— За какво им е притрябвал миелефона? — попита Юлка.
— Как не разбираш. Животът им е труден. Изгубиха и последния си кораб. Налага се да се крият, а им трябват съкровища и удоволствия. И щом са разбрали, че имам миелефон, веднага са решили да го откраднат. Пък аз съм заплес, пускуля.
— Какво?
— Е, пускуля — това е птиче, живее на Змором—2. Трудно се храни, защото никога не улучва храната си с клюн.
— Знам какво трябва да направим. Да отидем в училище и да попитаме и тримата Колевци кой е взел апарата от бъдещето.
— Но как да го направя, като лежа тука?
— Имай търпение, ще отида в училището и ще попитам вместо теб.
— Не бива. Аз и без друго издадох тайната. Аз съм престъпница. А ако започнеш и да питаш, ще се окаже, че съм и дрънкало. Не, сама ще попитам. Аз и на тебе нищо нямаше да разкажа, ако не ме бяха намерили пиратите. Разбираш ли как се усложни положението?
— Да, разбирам… А ти за какво им трябваш?
— Те мислят, че знам къде е Коля. Щяха да ме отвлекат и да ме заставят да ги заведа при него. Изобщо за тях аз съм заложница, безценно съкровище.
— Е, чак пък съкровище…
— Няма да спорим. Има неща, които не можеш да разбереш.
Юлка не се и опята да споря. Само попита:
— Ще се върнат ли? Как мислиш?
— Не се и съмнявам.
— Затова пък ние сега ще бъдем готови и така просто няма да им се дадем.
А ти можеш много добре да скачаш. Сега Веселчак за цял живот ще носи белези.
— Не ми е жал за него.
— Е, ще спим ли?
— Да спим… Сутринта ще измислим какво да правим.
Глава V
Обувките на доктор Алик
На Юлка й се струваше, че няма да заспи. Все мислеше, мислеше, а после се събуди.
Оказа се, че е съвсем светло… И не е ясно къде се намира. След това си спомни: в изолационната. Ти беше малка, с две легла. Навън се виждаше върхът на дърво и на него три гнезда на врани. Юлия обърна глава — Алиса не спеше.
— Добро утро — поздрави Алиса, щом видя, че Юлия се е събудила. — Как спа? Не те ли мъчиха кошмари?
— Никога не ме мъчат кошмари.
— И не сънува ли космически пирати, гости от бъдещето и най-различни фантастични глупости?
— Не, не сънувах.
— А аз вече се измих и сресах. Време е да бягам от болницата, докато не се е случило още нещо.
Юлия веднага седна.
— Кога ще се върнат?
— Просто се чудя защо досега не се върнаха. Може би не знаят къде да ни търсят.
— Или си лекуват раните.
— Знаеш ли, Юлия, събудих се и си мисля: ами ако изведнъж ти днес решиш, че всичко е било сън?
— Е, и какво тогава?
— Тогава нямаше да споря с теб.
— Всичко това са празни приказки. Трябва нещо да се прави.
— Това вече е разговор. И ти ли си измислила нещо?
— Аз не мога да мисля нищо насън. Някои могат. Фима Корольов от нашия клас даже задачи решава насън. Сложи си учебника под възглавницата и решава.
— Напразно си слага учебника. Не е необходимо. Ти ми каза, че в класа имате трима Колевци. Разкажи ми за тях. Кой от тях би могъл да извърши това?
— Вече мислих. Всичките ги прехвърлих в паметта си. Сигурно е Коля Садовски.
— Защо?
— Той е лекомислен, слаб ученик, фантазьор и изобщо нахалник.
— Какъв?
— Нахалник. Е, заплес, разбираш ли?
— А другите двама извън подозрение ли са?
— Нима може да се гарантира за момчета?
— За някои може.
— За нашите аз не мога. Имаме и един Коля Наумов. Той е спортист, калява се, през зимата спи на балкона в спален чувал. Дружи с Катя Михайлова на спортна основа.