— А третият?
— Третият е Коля Сулима. Бива го, по-добър е от много други. Занимава се сериозно с математика и е член на научно дружество в Планетария. Знаеш ли какъв йена да стане? Конструктор на космически кораби… и на шах добре играе, най-добре от всички в класа. Но не мога да гарантирам за него.
— Този Коля Сулима сигурно много би искал да види космическите кораби на бъдещето, как мислиш?
— Ох! Разбира се! Аз и не допуснах. Не, за никого не гарантирам. Искаш ли да поговоря с него?
— В никакъв случай! Ти нищо не знаеш. Иди да се умиеш. Умивалникът е зад паравана.
Юлка се миеше, когато надниква Мария Павловна.
— Как спахте на новото място? — попита тя.
— Благодаря, добре — отговори Алиса. — А в нашата стая поставихте ли вече стъклото?
— Още не. Стъкларят не е идвал. Грибкова, помниш ли, че днес те изписват?
— Да. Баба ще дойде да ме вземе.
— А мене кога ще ме изпишат? — попита Алиса.
— Ще дойде докторът и ще каже. Но къде ще отидеш, детенце?
Мария Павловна замълча, като че ли очакваше момичетата да заприказват за нощното произшествие. Но те мълчаха. И даже не се усмихваха. Най-после Мария Павловна попита:
— Не се ли изплашихте вчера?
— Защо?
— Когато изхвърча стъклото.
— Не, не се изплашихме — отговори Алиса. — Понякога духа още по-силен вятър. Четох, че отнесъл цяла къща с едно момиченце и кученцето му и ги захвърлил зад билото на планината.
— Не може да бъде! — възкликна Мария Павловна.
— И аз съм чела — каза Юлка. В устата й беше четката за зъби. — Ъшшении изууия аад.
Алиса разбра, че Юлка искаше да каже „Вълшебникът от Изумрудения град.“
В този момент вратата широко се отвори и влезе доктор Алик Борисович.
— Добро утро на пострадалите от пожара — каза високо той от прага. И много се учуди, защото видя, че при влизането му Мария Павловна широко разпери ръце и като квачка прикри Алиса. Момичето скочи на леглото и отстъпи до стената, а Юлка едва не глътна четката за зъби и от устата и потекоха мехури от пастата за зъби.
— Какво ме зяпнахте, сякаш съм сянката на Хамлетовия баща? — попита Алик Борисович.
Юлка гледаше обувките му — десният крак беше обут с лява обувка, а левият — с дясна.
Това не беше истинският Алик!
— Не смейте да се доближавате до децата! — извика Мария Павловна. — Стига ми нощното произшествие. Или веднага ще извикам милиция!
Юлка изплю четката за зъби, тя падна на пода и Юлка изрече с белите си зъби:
— Обувките! Алиса, виж му обувките!
Алик също ги погледна.
— Какво доживях — каза той, прикляквайки. — Пък аз си мисля защо цяла сутрин ми е неудобно да ходя. Нека ме извинят дамите, че се събувам в тяхно присъствие. Изглежда, скоро ще стана велик човек. Щом вече съм разсеян, талантът ще дойде.
Алик развърза обувките, стана, събу ги, постоя малко само по чорапи и после твърде несръчно, като кръстоса крака, ги обу както трябва — десния крак в дясната, а левия в лявата. Отново клекна и започна да ги връзка.
— Обаче — продължи той — моята разсеяност не е основание за паника, обхванала благородното общество. С какво ви изплаших така? Нима човек, обул неправилно обувките си, е по-страшен от дракона?
През това време Алиса отново седна на кревата и каза:
— Юлка, продължавай да се миеш. Цялата ти физиономия е в паста.
— Но обувките…
— Та той ги преобува. Както и трябва. Разбираш ли? Той е истинският.
— Кой е истинският? — попита Алик. — Аз съм съвсем истински даже. Току-що си платих профсъюзния членски внос за три месеца. Ако аз не бях аз, за повече от два месеца не бих платил. Как мислите?
— Изобщо не бихте платили — отговори Алиса. — А филмът хареса ли ви?
— И за това ли сте информирани? Филмът беше скучен, но останалото — великолепно. Това ли искахте да разберете?
— Извинете, Александър Борисович — намеси се Мария Павловна. — Кажете, моля ви, с цялата си искреност: късно снощи идвали ли сте в болницата?
— Мария Павловна, питахте ме вече вчера в единадесет и половина.
— Разбира се… но въпреки това…
— Какво се е случило? Идвам на работа, отбивам се в стаята при двете умни и мили момичета — а тях ги няма. Като че ли ги е издухал вятър. Стъклото счупено, вратата избита. Нима през нощта е имало ураган?
— Мисля, че беше внезапен силен порив на вятъра. Или смерч — каза Алиса. — Юлка така се изплаши, че извика, и ние паднахме от леглата. А Мария Павловна имаше халюцинации.
— Халюцинации ли? — учуди се Алик. Той най-сетне си завърза обувките, изправи се и погледна с гордост творението на ръцете си.