Глава VI
Бягството
След изписването на Юлка се състоя консулт. Професор прегледа Алиса. С него дойдоха и други лекари, които Алиса не беше виждала дотогава. Надничаха в очите й, караха я да брои и й задаваха заплетени въпроси, но Алиса не се стараеше много в отговорите си. През това време си мислеше за друго: разглеждаше лекарите, за да разбере не се ли е наврял между тях пиратът Плъс. Алиса знаеше, че пиратите така лесно няма да се откажат от своите планове. Представяте ли си колко много им трябва прибор, който чете чужди мисли? Тогава от тях нищо няма да може да се скрие. Какъв ужас! И за всичко е виновна Алиса.
Лекарите се разотидоха, без да дойдат до единно мнение. Наистина, разрешиха на Алиса да става.
Засега оставаше сама в изолационната. Шлосерът се бе запилял някъде и стъклото в старата стая още не беше поставено. Всички болни, които можеха да се движат, и даже лекарите ходеха в нея като на екскурзия и се учудваха как са проспали такъв ураган.
В изолационната беше по-хубаво. Може би пиратите още не са надушили къде е тя? Алиса взе Юлкината бележка, която й донесе Наташа, и я прочете, за да запомни телефона и адреса. Наташа й беше оставила пет монети от две копейки, за да й звъни от стълбищния телефон-автомат. Така че Алиса се сдоби с истински старинни пари. Чак и беше жал да ги харчи — един неин познат колекционираше монети и може би нямаше такива.
После Алиса накъса бележката на ситни парченца.
Следобед отиде да гледа телевизор. Беше полезно да погледа старинните предавания. Щом се канеше да остане тук, докато открие Коля, трябваше да види как хората се обличат, вървят по улиците и така нататък.
Алиса седеше в хола и гледаше предаването „Клуб на кинопътешествията“. Загледа се във филма за Африка. Това беше Африка без големия Сахарски канал и климатът беше сух. Наоколо седяха болни и без да откъсват очи, гледаха екрана. И изведнъж тя усети, че някой се приближи зад нея. Бързо се обърна. Беше високо слабо момче с бледо лице. Кракът му бе гипсиран и той се опираше тежко на патерицата.
— Може ли да седна тук? — попита тихо момчето.
— Седнете, свободно е — отговори Алиса.
Момчето тромаво се отпусна в празния фотьойл и сложи патерицата до себе си. На Алиса й беше жал за него. Тя вече знаеше, че в далечното минало със счупен крак е трябвало да се лежи в болница цял месец, а понякога и повече, докато костта сама не зарасне. И не са имали простите лекарства, от които костите зарастват за един ден, а раните заздравяват за половин час.
Момчето несръчно се обърна и се намръщи.
— Боли ли те? — попита Алиса.
— Понякога — отговори момчето. — Но не ми обръщай внимание. Гледай.
Предаването свърши, след него започна друго, не много интересно. Алиса и момчето със счупения крак се заприказваха.
— Иначе имам вълчи апетит — каза момчето. — Мога да изям наведнъж бик. Или двайсет кюфтета. А тук нямам никакъв апетит.
— Какво би искал да ядеш? — попита Алиса.
— Да развинтя ли фантазията си?
— Какво?
— Е, има такъв израз. Не знаеш ли?
— Не съм чувала.
— Сега бих ял ягоди. Или банан.
— Ти в коя стая си? — попита Алиса.
— В четвърта. Защо питаш?
Алиса не отговори. Знаеше, че Юлка й бе оставила ягоди в хладилника. Но преди да обещае, трябваше да провери.
Затова след известно време Алиса стана и отиде да погледне в хладилника. Горе имаше чинийка с ягоди.
— Огладня ли, момиченце? — попита я санитарката Дуся, когато видя, че Алиса бърка в хладилника. — Скоро ще обядвате, ще си развалиш апетита.
— Аз ще взема само ягодите.
Тя се върна при телевизора с чинийка в ръка. Но момчето вече го нямаше. Изглежда, че и на него му бе доскучало и си бе отишло.
Тогава Алиса тръгна с ягодите към четвърта стая. Тя беше в края на коридора, а след нея вече се намираха запасните стълби за надолу.
Алиса видя момчето не в стаята, а там, до стълбите. То беше вдигнало ръка и я викаше.
— Идвам — каза Алиса. — Виж какво намерих в хладилника! — Тя му показа чинийката отдалече.
Но момчето се държеше странно. То през цялото време махаше с ръка, караше я да бърза и не обръщаше никакво внимание на ягодите. А когато Алиса се приближи, то изведнъж се обърна към стълбите и извика:
— По-бързо идвай!
Нещо се е случило, помисли си Алиса и ускори крачки. Тя забрави ягодите. Почти бегом задмина четвърта стая. Вратата й беше открехната и Алиса случайно погледна вътре.