И замръзна.
Момчето с патерицата в този момент сядаше на леглото си.
Тя погледна пред себе си.
Второто момче надничаше от вратата на стълбището и я викаше със знаци.
Би трябвало да се обърне и да бяга при санитарката, там никой не би я докоснал, но й дожаля за ягодите — случва се понякога!
Тя се шмугна в открехнатата врата на момчешката стая и се затича право към леглото на момчето с патерицата.
— Ето — каза тя бързо, като поставяше чинийката на чаршафа. — Нали искаше ягоди.
— Не може да бъде! — възкликна момчето. — Къде отиваш?
Но Алиса вече не го чуваше. Тя беше до вратата. Надникна навън. Коридорът беше празен. Второто, фалшивото момче с патерицата, беше изчезнало.
Сега по-бързо!
Алиса побягна по коридора, без да помисли, че враговете й са успели да отрежат пътя й до стаята.
Иззад ъгъла на коридора се протегнаха дебели ръце…
Назад!
На стълбището дежуреше момчето с патерицата. То се усмихваше с усмивката на Плъс, повдигна патерицата и се прицели в Алиса. Момичето се хвърли на пода — тя знаеше, че патерицата може да бъде заредена със сънлив газ.
И не се излъга. Патерицата наистина със свирене гръмна.
Газовият заряд прелетя по коридора и улучи притичалия иззад ъгъла Веселчак У. Като убит, дебелият със страшна сила се сгромоляса насред коридора.
— Фкршп! — възкликна отчаян Плъс, хвърляйки се към другаря си… — Как ще те измъкна сега! — продължаваше той на космически език, който тук никой освен Алиса не знаеше.
Веселчак У силно хъркаше, обемистият му корем мърдаше, а краката му потрепваха, сякаш продължаваше да тича и насън.
Но Алиса не искаше да знае как ще свърши историята. Докато пиратът се чудеше какво да прави с безчувствения Веселчак У, тя се шмугна покрай него, изтича, без да се обръща, на първия етаж, мина по някакъв тесен коридор, едва не блъсна количката с обеда, която санитарката караше към асансьора, втурна се в кухнята, мина като вихър покрай печката.
— Къде? — извика готвачът с високия бял калпак на главата.
Алиса видя пред себе си вратата, която водеше към склада, мина бързо покрай сандъците и чувалите с булгур и се озова в градината на болницата.
Болничната градина беше голяма, в нея растяха стари липи и дъбове. Дърветата още имаха листа, но бяха напъпили. Силно грачеха врани. Денят беше слънчев, топъл и на Алиса, макар че беше само тю пижама и пантофи, й се стори горещо.
Градината се виждаше от прозореца на изолационната, затова Алиса знаеше, че входът е далеч и да бяга до него е опасно — някой ще види, че момиче по пижама тича по пътечката и непременно ще я хванат. Затова тя хукна право към зила. Не знаеше гони ли я някой, или не. Само изплаши две момичета, които бавно се разхождаха по мократа алея. Момичетата извикаха в хор: „Ах!“. Алиса им викна, бягайки:
— Никому нито дума!
Момичетата се разбягаха и пътят към оградата беше свободен.
Оградата беше стара, висока, но тук-таме тухлите се подаваха навън, имаше къде да се стъпи.
За три секунди Алиса беше на оградата, скочи от двуметровата височина и се намери в тиха малка уличка.
Никой не я беше видял.
Оттатък оградата като че ли още беше тихо.
И Алиса тръгна покрай оградата наляво, по-далече от болничната врата.
Глава VII
Туристите и другите спасители
Болницата, в която лежаха Юлка и Алиса, беше районна. Затова от нея до Юлкината къща беше близо. Ако не беше районна, едва ли можеше да има такова съвпадение — Юлия и Коля да учат в едно училище.
Пеша, по странични улички, от болницата до Юлкината къща беше не повече от петнадесет минути, но човек, който пътува с тролейбус, трябва да излезе на оживения Калинински булевард, да стигне до Арбатския площад, да свие по булеварда и чак тогава да се качи на тролейбуса. Алиса не знаеше всичко това.
Тя изтича до малката църква на ъгъла на булеварда и се спря. Трябваше да намери човек, който всичко да й облепи и да не й задава излишни въпроси.
Дори забрави колко странно е облечена. Макар че грееше слънце, хората нямаха вяра на топлината и затова бяха с шлифери, а някои дори и с палта.
Трябва да намери някой по-млад. Колкото е по-млад, толкова по-добре. Е никакъв случай не бива да спира бабички или възрастни жени. За тях дете по пижама е като червеното за бика.
Някои хора оглеждаха Алиса, учудваха се на облеклото й, но сега-засега никой не й задаваше въпроси. Изведнъж тя видя двама младежи с дълги коси до раменете и с широки панталони. Бяха облечени много бедно, дрехите и е имаха дори кръпки, които бяха зашити небрежно на панталоните и ризите. Тези няма да ми задават въпроси, помисли си Алиса.