Выбрать главу

— Как не те е срам!

Катя Михайлова сложи ръка на рамото на Мила:

— Ти какво, не познаваш ли Фима с глупавите му шеги?

— Това не е шега! — Мила изведнъж заплака. — Ако само знаех…

— Какво се е случило? — попита Алиса. Нали тя не знаеше, че Мила бе довела пиратите в училище.

— После ще ти разкажа — обеща Юлка. — Нищо особено.

Мила се обърна, за да не видят сълзите й. За последен път беше плакала преди година, когато стажантката, която не знаеше, че Мила е отличничка от горе до долу, й писа четворка на съчинение.

— Давам думата на Алиса Селезньова — обяви Фима. — Тя ще ни запознае с обстановката по търсенето на другаря Наумов. Регламент ще определяме ли?

— Фима, не се прави на луд! — строго каза Катя. — Ще ти отнема председателството. Говори, Алиса.

— Почти нямам какво да кажа. Тичах след него до тази къща, но ме хвана треньорката и докато се отървавах от нея, Коля влезе във входа. Веселчак У — след него.

— Кой? — не разбра Коля Садовски.

— Дебелият пират се казва Веселчак У — обясни Юлка Грибкова.

— Плъс, вторият пират, който се беше преоблякъл като Ала, изтича в двора.

— А през входа отива ли се в двора? — попита Катя Михайлова.

— Да.

— Всичко е ясно — каза Фима. — Той е искал да пресрещне Коля при изхода в двора.

— Но не го е пресрещнал — рече Алиса. — На двора един човек седеше и си четеше книжка. Той ми каза, че никой не е изтичвал покрай него…

— Ами ако това не е бил човек, а преоблеченият Плъс? — попита Юлка. — Той те е излъгал, а през това време Веселчак У е избягал след Наумов.

Алиса помисли малко и отговори:

— Не, това беше истински човек. Дълго разговарях с него. Освен това те не са могли да изтичат в съседния двор. Там имаше около двадесетина баби и майки.

— Ясно — каза Фима Корольов. — Работна хипотеза: пиратите са се скрили в онази къща, на тавана.

— Защо пък на тавана? — учуди се Катя Михайлова. — Във входа има поне двадесет апартамента. Ами ако са влезли в някой от тях?

— Ще започнем от тавана. Предчувствам, че са там. А предчувствията никога не ме лъжат — настояваше Фима Корольов.

— Разбира се — присмя му се Юлка. — Не ще и дума! Помниш ли как онзи ден предчувствуваше, че няма да те изпитат по география?

— Грибкова — строго отсъди Фима Корольов, — иди на ъгъла на уличката. Оттам ще видиш Сулима. Попитай го със знаци всичко ли е наред!

— Върви ти — отговори Юлка. — Ти си по-близо.

— Подчинявам се на грубото насилие — рече Фима, изтича към парапета на булеварда, махна с ръка, веднага се върна и обяви: — На хоризонта всичко е чисто.

— Така се вълнувам, момичета! — каза красавицата Лариса. — Ще умра от страх. По-добре да си бях останала в класната стая.

— Че върви си — рече Фима. — От теб, все едно, няма никаква полза.

— Фима, това е последно предупреждение — заяви Катя Михайлова. — Ако не престанеш да се държиш просташки, ще те уволним!

— Ще те уволним — потвърдиха и другите.

Не исках да кажа такова нещо — оплака се Лариса. — Исках да кажа, че при вълнение ми се отваря апетит. Дори на контролните винаги гладувам.

— Имах някъде шоколад — каза Юлка и си отвори чантата.

— Добре — Фима отново стана, — дайте конкретни предложения.

— Какви предложения можем да имаме? — учуди се Коля Садовски. — Трябва да отидем в оня вход. Това е ясно като бял ден.

— Има предложение да отидем в оня вход, да обиколим всички апартаменти. Ако забележим нещо подозрително, да имаме предвид жилището — каза Фима. — Но започваме от тавана.

— Само че аз няма да дойда на тавана — каза Лариса. — Там може да има мишки или хлебарки. И ще умра.

— Добре, освобождаваме те от тавана. Ще седиш долу, на пейката. Всички ли тръгват?

— Чакайте — каза Мила Руткевич. Тя вече се беше успокоила и овладяла. — Фима казваше, че миелефонът е у Коля Наумов. В сандъка под масата. Така ли е?

— Така е. Той ми го каза.

— Ами ако Коля си признае? Пиратите ще отидат у тях и ще го намерят. Ще бъде ужасно!

— Абсолютно ужасно — каза Алиса, която до този момент почти не се бе намесвала в разговора. — Тогава целият ни труд ще отиде на вятъра.

— Той никога няма да си признае. Дори при страшни изтезания — каза Фима Корольов. — Той е мой приятел, познавам го като себе си.

— „Себе си, себе си“ — рече Мила, изпълнена с презрение към Фима. — Теб не е и необходимо да те мъчат. Само като ти смръщят вежди, и ще си признаеш всичко.

— Всички знаем, че Коля не е страхливец — каза Катя Михайлова. — Но пиратите могат да го излъжат.