— А подпис? — попита Мила.
— Няма никакъв подпис.
— Това е неговият почерк — каза Фима Корольов, като надничаше отзад. — Познавам му почерка.
— Ето това е — рече Катя Михайлова. — Можеш да се връщаш у дома, Алиса.
Алиса нищо не отговори.
— Какво му струваше да върне апарата например вчера? — въздъхна Мила Руткевич.
— Ех, нашите момчета не блестят с много ум — каза Лариса. — Да крие чужда вещ, а след това да я подхвърля в чужда чанта! Детска градина.
Алиса преметна миелефона през рамо.
— По-добре го скрий в чантата — каза Юлка. — Да не вземеш да го загубиш.
— Не — отговори Алиса. — Той сега ще ни е необходим.
— Дай да го понося — помоли Фима Корольов. — Бих искал да послушам някои чужди мисли.
— Приятели, простете ми — отговори Алиса, — но няма да го дам на никого. И не защото се страхувам, че ще го счупите, или ви нямам доверие, но този прибор ще бъде изобретен едва след сто години. Още го няма.
— Жалко — каза Фима.
Мила подкрепи Алиса:
— Освен това той не е неин.
Алиса стана от пейката.
— Ще ми вземеш ли чантата? — обърна се тя към Садовски.
— Дай!
— Какви са указанията? — попита Фима, които се надяваше, след като всичко се уреди, вас пак да изпроси от Алиса миелефона. За една минута.
— Миелефонът приема човешки мисли от десетина метра, а понякога и от по-далече — каза Алиса. — Ако сега минем покрай апартаментите в оня вход, ще чуем дали пиратите и Коля не са там.
— Разбира се! — възкликна Юлка. — Всичко гениално е просто!
— Няма смисъл да отиваме всички! — предложи Катя. — Нека една част от нас останат тук и чакат. Защо да ходим по етажите цяла тълпа?
Но никой не искаше да остане. Разбраха се, че четирима ще тръгнат по етажите, а останалите ще дежурят на двора и на улицата. Лариса и Мила Руткевич изпратиха в къщи. Отначало изпратиха само Лариса — да не гладува, да не се мъчи, да се нахрани и за останалите също да приготви сандвичи. Когато си патрул или стоиш на пост, огладняваш. Това всеки войник го знае. Но щом Лариса си отиде, всички бяха обхванати от съмнение: ще се върне ли? Знаеха я каква е поспалана. Ще си похапне, ще заспи и чак вечерта ще се сети. Затова Мила Руткевич се пожертвува. Каза, че ще направи сандвичи за всички. Освен това в къщи имаха почти цяла торта — вчера брат й имал рожден ден, изяли три торти, а за четвъртата не им стигнали силите.
Към входа се отправиха Алиса, Фима Корольов, Коля Сулима и Катя Михайлова.
Фима каза:
— Настоявам отначало да отидем на тавана. Ти, Алиса, не познаваш достатъчно добре нашия живот. Трябва да ти кажа, че в гражданската война контрареволюционерите най-често са се криели по таваните.
— Ама че го рече! — учуди се Юлка. — Че това е било почти преди сто години.
— Чела съм — каза Алиса.
Асансьорът спря на последния етаж. Децата, като гледаха да не шумят, излязоха от него. Фима прошепна:
— Лошо е, че нямаме оръжие.
С оръжието наистина бяха зле. Дори нямаха никакво, ако не се броеше свирката на Фима Корольов.
— Нищо — рече Алиса. — Всички престъпници са страхливци. Страхуват се да не ги разобличат.
— Ти по-добре стой отзад — прошепна Катя. — Да не се докопат до миелефона.
Алиса кимна. Катя беше права. Ако пиратите видят миелефона, могат да го грабнат и да избягат.
Децата се качиха още един етаж и се оказаха пред вратата на тавана. Тя беше заключена с тежък катинар.
— Тук не са били — каза Алиса.
— Да не подценяваме тяхната хитрост — възрази Фима. — Могли са да свалят катинара, а после отново да заключат. Нали не знаем всичките им номера.
Катя Михайлова се доближи до вратата и прокара пръст по катинара. Беше прашен.
— Тук вече няколко дена никой не е идвал — заяви тя.
Коля Сулима се усмихна.
— Сега Корольов ще ти каже, че прахта допълнително са я посипали. Донесли са я в джоба си.
— Че какво — не се предаваше Фима, — напълно е възможно. Пиратите са дяволски хитри.
Алиса, за да не губи време в празни спорове с упорития Фима, тръгна надолу.
— Стой! — спря я Фима. — Ще съжаляваш. Все пак послушай…
— Е, добре…
Алиса се приближи до вратата, включи миелефона и започна да върти колелцето, за да го настрои на различни вълни. Нали всеки мозък излъчва мисли на своя, особена вълна. Като радиостанция.
— Е, какво? — не се стърпя Фима.
— Нищо. Има само гълъби.
— Дай да послушам — помоли Фима. — Поне малко.
— Няма какво да се слуша.
— Фима, махни се от Алиса. Нали се разбрахме — каза Катя Михайлова.
Алиса изключи миелефона.
Слязоха един етаж по-долу. Тук имаше три апартамента.
— Ще звъним ли? — попита Коля Сулима.