Выбрать главу

Той много искаше да се доближи до корабите. Бавно и внимателно тръгна покрай стената към полето, но не измина и двайсетина крачки, когато се натъкна на невидима стена. Нещо твърдо и прозрачно не го пускаше по-нататък. Той опипа преградата с ръка — беше гладка и се издигаше нагоре, докъдето му стигаха ръцете.

Ама че хитреци, помисли си Коля. Но в същия миг реши, че тази стена не може да бъде безкрайна. Все някъде трябваше да се минава през нея.

Отново излезе на пътечката и тръгна от гарата към постройките, които се виждаха отпред.

Ако го попитат какво прави тук, мислеше да каже „Разхождам се и гледам корабите“. Нищо лошо няма в това. Но никой за нищо не го попита.

Той стигна до постройките и се спря пред тази, която беше по-малка от другите. Оттам се чуваха гласове.

Надникна вътре. В голяма стая с изпъкнал таван стояха няколко момчета и момичета, едни по-големи, други на неговите години. Те се трупаха около ниска маса, на която имаше нещо. Ако никога не си виждал дадена вещ и тя има необикновена форма, по-добре е да я наречен: „нещо“ и някога няма да сбъркаш. Никой не забеляза кога влезе Коля и кога се присъедини към младежите. Стоеше и гледаше няма ли изход за стартовата площадка. Най-после видя врата и вече искаше незабелязано да мине през нея, когато невисоко момче, много къдрокосо, като че ли накъдрено, го забеляза и го попита:

— Къде? Следва вакуум.

— Исках да изляза на стартовата площадка — каза Коля.

— А защо?

— Просто така. — И за да не му задава повече въпроси къдрокосият, попита: — А вие какво правите тук?

— Нима не виждаш? — учуди се момчето. — Работим. — Ясно, че се трудите. А над какво?

— Над спътник. Не прилича ли?

— Прилича — отговори Коля. — Модел ли е?

— Да не сме малки? Обикновен спътник за свръзка, по училищната програма. Нима във вашето училище не правят?

— Аз уча в Конотоп — отговори Коля. — Историк съм.

— Странно — каза къдравият. — Какво едностранчиво образование! Кажи, Милена Митина нали е от Конотоп? — Този път обаче Коля не се обърка.

— Тя е от Кострома — отговори той.

— Извинявай — рече къдрокосият. — Харесва ли ти нашият спътник?

— Да.

— Ние поддържаме връзка с едно училище в Австралия. Те имат добри естественици. Развъждаме ягодови култури, които да могат да растат във вакуум с помощта на слънчева енергия. Представяш ли си колко е нужно това за астероидите!

— Много — съгласи се Коля.

— Като го пуснем, ще имаме постоянен канал за свръзка с Австралия. По всяко време ще можем да говорим, да обменяме опит, да покажем постиженията си.

— Кога ще го пуснете?

— Чакаме да дойде роботът-колнчка. Днес много хора заминаха за Лунния фестивал и затова пускането се забави.

— И вие ли ще отидете из площадката? — поанта Коля.

— Разбира се. Нали трябва спътникът да се монтира на гравитационен изхвърлял, за да го изведе в орбита.

— Къде ви е учителят?

— Чака на площадката.

Коля разбра, че му се отдава добра възможност да отиде на площадката. Но не биваше да бърза.

— Слушай — каза той, — каква е тази стена около космодрума? Струва ми се, че миналата година я нямаше.

— Вярно. Миналата година беше обикновена, коралова, но разваляше вида на космодрума. Сега поставиха силово поле.

— Защо?

— Как защо? Заради такива като нас с тебе. Да не мислиш, че са малко по света глупачетата, които искат непременно да отидат на Марс? Но какво ще прави на Марс едно необразовано дете? А се опитваха.

— На тебе никога ли не ти се е искало да отидеш на Марс? — попита Коля.

— На мене? Аз ще отида тогава, когато ще мога да бъда полезен — отговори къдрокосият. — За това и уча.

— Не му вярвай — каза друго момче, по-голямо. Не само че искаше да отиде на Марс, но се и качи в един товарен кораб. Добре, че навреме го измъкнаха, иначе щеше да замръзне в космоса.

— Първо, аз тогава бях малък — обиди се къдрокосият, — това беше преди повече от две години. И второ, не съм толкова глупав да се навирам в товарен. Промъкнах се в пощенския.

— А с пощенски може ли да се отиде до Марс? — попита Коля, забравил предпазливостта.

Къдрокосият го погледна подозрително и попита:

— Ти всъщност защо си дошъл тук?

— Ей така. Да разгледам спътника. Ще разкажа на децата в Конотоп.

полную версию книги