— Тези работи не се разказват — каза Мила Руткевич. — Това е нарушение на законите.
— Знаеш ли какво, Алиска — предложи Юлка Грибкова, — тогава ти измисли нещо, а ние ще се преструваме, че ти вярваме.
— Добре — съгласи се Алиса. — Само че не ми вярвайте. Съгласни ли сте?
— За нищо на света няма да ти повярваме — съгласи се Лариса. — Обещаваме. Но ти непременно ни кажи приятни неща.
— Тогава слушайте. Боря Месерер ще стане знаменит художник. Ще работи в Болшой театър и ще рисува декори. Само че няма да порасне и ще си остане дребничък.
— Готов съм за това — каза Борис. — Нека… Ще работя със стълба.
— А Коля Садовски ще бъде знаменит писател — майстор на приказките. Ще пише чудесни фантастични приказки.
— Които няма да издават — добави Фима Корольов.
— Фима Корольов ще стане инженер. Той би бил велик инженер, ако по-малко се хвалеше. Лариса ще бъде знаменита киноартистка. Снимката й ще бъде окачена във всички кина.
— Аз ви казах, че няма да повярвам — каза Лариса, като се изчерви от радост и с крайчеца на окото си се огледа в огледалото.
— Коля Наумов ще строи сгради.
— Благодаря — каза Коля. — Дори знам какви.
— Юлка ще бъде детски лекар. При нея ще идват да се лекуват от всички краища на света. Катя Михайлова ще спечели Уимбълдънския турнир в Англия. Мила Руткевич ще стане учителка, директор на училище. Ще бъде строга…
— Странно — Коля Сулима прекъсна Алиса. — Според теб всички трябва да станат знаменити и велики. А кой ще бъде обикновен?
— Но това е приказка, Коля, не разбираш ли! — възмути се Лариса. — Аз мога да стана и не много велика артистка.
— Не, не сте прави — отговори Алиса, — аз по-добре знам. Аз съм от бъдещето. В него няма да има обикновени хора. На земята ще живеят пет милиарда изключителни, знаменити, надарени хора. И сред тях — тук Алиса коварно се усмихна — ще има само един обикновен човек — Коля Сулима. При него специално ще идват на екскурзия от други страни. Той ще бъде най-обикновен в историята на човечеството световен шампион по шах и изобретател на машината на времето. Сега доволен ли си?
— Разбира се — отговори Коля Сулима.
Влезе Николай Николаевич.
— Алиса, сбогува ли се? Време е да тръгваме.
— Ах — въздъхна Юлка Грибкова и в очите й се показаха едри сълзи. — Какво ще кажа на майка и баба?
— Не се тревожи — успокои я Николай Николаевич. — Днес аз ще дойда у нас като баща на Алиса. Ще ми повярват…
Юлка и Алиса се разцелуваха. Алиса успя да й пошепне на ухото:
— Ние скоро ще се видим.
— Впрочем, деца каза Николай Николаевич, — зная, че не бива да ви моля за това, вие сами всичко разбирате, по все пак ще ви напомня: щом излезете от тази стая, ще трябва да ме забравите. Никога не сте ме виждали. Никакви космически пирати не сте виждали, Алиса е дошла от друг град и си е заминала. От това, доколко добре ще пазите нашата тайна, зависи много. Това не е играчка. Това е време.
— Разбрахме се — каза Катя Михайлова.
Алиса за последен път огледа всички, каза тихо: „Сбогом, деца“ — и излезе от стаята.
Завинаги.
И кое е чудното: в шести „Б“ клас учат различни хора. На някои, например на Фима Корольов или Лариса, не бива да се поверяват никакви тайни — още утре ще ги раздрънкат. Но нито един от тях на никого нито веднъж не е разказал за приключенията и невероятните събития, които се случиха през ония априлски дни.