— Номер 4, втория етаж.
— Бихте ли ми казали откога живеят тук?
— От шест месеца.
Пристъпих напред удивен и в същото време усетих ехидната усмивка на Поаро.
— Невъзможно — извиках. — Трябва да грешите.
— Сигурен ли сте? Жената е висока, хубава, със златисточервена коса и…
— Същата — рече портиерът. — Нанесоха се през есента. Точно преди шест месеца.
Той като че загуби интерес към нас и бавно се отдалечи във фоайето на сградата. Последвах Поаро навън.
— Eh bien, Хеистингз? — попита приятелят ми иронично. — Все още ли сте сигурен, че очарователните жени винаги казват истината?
Не отговорих.
Поаро вече се бе насочил по Бромптън роуд, когато го попитах какво възнамерява да прави и къде отиваме.
— При посредниците за квартири, Хеистингз. Имам голямо желание да наема апартамент в Монтегю менщънз. Ако не греша, скоро там ще станат интересни неща.
Имахме късмет в търсенето. Номер 8 на четвъртия етаж се даваше под наем мебелиран за десет гвинеи на седмица. Поаро веднага го ангажира за един месец. Когато отново бяхме на улицата, той прекъсна протестите ми:
— Сега печеля много! Защо да не задоволя един свой каприз? Между другото, Хейстингз, имате ли револвер?
— Имам някъде — отвърнах с лека възбуда. — Нима мислите…
— Че ще се нуждаете от него ли? Много е възможно. И това ви прави удоволствие, виждам. Драматичното и романтичното винаги ви привличат.
Следващият ден ни завари настанени във временния ни дом. Жилището бе приятно мебелирано. Апартаментът бе в същото крило на сградата като този на Робинсънови, но два етажа по-горе.
Денят след настаняването ни бе неделя. Следобеда Поаро остави външната врата леко открехната и когато някъде долу проехтя шум от хлопване на врата, той бързо ме извика.
— Погледнете над перилата. Това ли са вашите приятели? Внимавайте да не ви видят!
Проточих врат над стълбището.
— Да, те — прошепнах, без да спазвам никаква граматика.
— Добре. Да изчакаме малко!
Около половин час по-късно на стълбището излезе млада жена, облечена с ярки празнични дрехи. Поаро въздъхна със задоволство и на пръсти се върна в апартамента.
— C’est ça.4 След господина и госпожата, и прислужничката. Сега жилището трябва да е празно.
— Какво ще правим? — попитах неспокойно. Поаро бе притичал пъргаво в килера и дърпаше въжето на товарния асансьор.
— Сега ще слезем по пътя на кофите за смет — обясни той весело. — Никой няма да ни забележи. Концертът в неделя, следобедната разходка и накрая дрямката след неделния английски обяд — ростбифа, — всичко това ще отвлече вниманието от действията на Еркюл Поаро. Хайде, приятелю!
Той стъпи в грубото дървено приспособление и аз предпазливо го последвах.
— С взлом ли ще влезем? — попитах нерешително.
Отговорът на Поаро не ме успокои твърде:
— Не точно днес.
Дърпахме въжето и бавно се спускахме надолу, докато стигнахме втория етаж. Поаро възкликна от задоволство, като забеляза, че дървената врата на килера е отворена.
— Виждате ли? През деня никога не залостват тези врати. Макар че всеки може да се качи или слезе като нас. През нощта ги затварят, и пак не винаги; и точно срещу това ще се подсигурим.
Докато говореше, от джоба си бе извадил няколко инструмента и веднага ловко се залови за работа; целта му бе така да нагласи резето, че да може да се вдига от асансьора. Операцията продължи само три минути. Поаро прибра инструментите в джоба си и отново се качихме на наша територия.
В понеделник Поаро не се прибра целия ден, но когато се върна, с доволна въздишка се отпусна на стола.
— Хейстингз, да ви разкажа ли една история? Ще бъде по ваш вкус и ще ви напомни за любимото ви кино.
— Слушам ви — засмях се аз. — Предполагам, че историята е истинска, а не плод на фантазията ви.
— Съвсем истинска. Инспектор Джап от Скотлънд ярд ще потвърди верността й, тъй като бе така любезен сам да ми разкаже някои подробности. Слушайте, Хейстингз. Преди малко повече от шест месеца от външния отдел на един от щатите на Америка са били откраднати важни военноморски планове. На тях било указано местоположението на най-важните точки от пристанищната отбрана и всяко чуждо правителство би дало за тях голяма сума, японското например. Подозрението паднало върху Луиджи Валдарно, млад човек от италиански произход, дребен чиновник в отдела, който изчезнал едновременно с документите. Дали Луиджи Валдарно ги е откраднал, или не, не се знае, но два дена по-късно трупът му бил открит в Ист сайд в Ню Йорк.
Документите не били намерени у него. От известно време Луиджи Валдарно се срещал с някоя си мис Елза Харт, наскоро появила се млада камерна певица, която живеела с брат си в един апартамент във Вашингтон. За произхода на мис Елза Харт нищо не се знае и скоро след смъртта на Луиджи Валдарно тя изчезнала. Има основание да се смята, че тя е обигран международен шпионин и под различни имена е извършила много престъпни дела. Американската тайна служба направила всичко възможно да открие следите й и в същото време държала под наблюдение неколцина японци, които живеят във Вашингтон. Служителите, които се занимават със случая, са убедени, че след като Елза Харт замаскира следите си, ще се свърже с въпросните господа. Единият от тях внезапно заминал за Англия преди две седмици. Ако се съди по това, изглежда, че Елза Харт е в Англия. — Поаро замълча и после тихо продължи: — Официалното описание на Елза Харт е: височина — около метър и осемдесет, очи — сини; коса — червеникава, светъл тен на лицето, правилен нос и без особени белези.