Това са минали работи. Като си помисля за тия тихи и безгрижни часове, кой знае защо все ми идва на ум мотото на Тургенев към неговата повест „Пролетни води“:
Но време е, струва ми се, аз да отшумя от тоя разказ. Все пак аз съм ветеринарен лекар и детективските работи не са ми твърде по вкуса. Предпочитам ливадите около Видла. А към лагеруването на кооперативния добитък винаги съм проявявал непресъхващ интерес.
5
На двадесет и седми август към десет часа преди обяд Смолянското управление предаде по ефира една къса зашифрована радиограма. Няколко минути по-късно полковник Манов, началник на отдел при Държавна сигурност, четеше дешифрирания й текст:
„Ваксината, изпратена от центъра, не действува. Към днешна дата целият пограничен район от Доспат до Смолян и на дълбочина до 30 километра е обхванат от шап. Болестта бързо се разпространява на север. Вирусите не губят от интензивността си. Положението е застрашително.“
Полковникът прочете още веднъж радиограмата, подчерта с червен молив изречението „Ваксината, изпратена от центъра, не действува“, постоя неподвижно няколко минути облегнат на стола си, после започна неспокойно да се разхожда из кабинета, като мърдаше с устни и чумереше вежди.
Какво значеше това: „Ваксината, изпратена от центъра, не действува“? Той извади от чекмеджето на бюрото си преписката от Смолянското управление и както стоеше прав, запрелиства едно подир друго сбитите резюмета на съобщенията:
„17 август. Триград. Внезапна поява на шап със силна интензивност. Масови и едновременни заболявания с посока юг–север. Тревога сред населението на пограничните селища.“
Думите „едновременно“ и „юг–север“ бяха подчертани с дебели червени черти.
„18 август. Само за едно денонощие заразата е обхванала и районите на Доспат, Борино, Лъките. Границата е блокирана. Пълна карантина и преустановяване на движението по пътищата.“
„19 август. Масови заболявания и в района на Девин.“
„20 август. Шап в целия смолянски край.“
„23 август. Нищо утешително. Мерките не дават резултати. Болестта напредва към равнините.“
Тук имаше и две разпореждания: на министъра на земеделието и на министъра на вътрешните работи. Като предупреждаваше, че бедствието може да прерасне за държавата в опасност от национален мащаб, министърът на вътрешните работи изискваше от Гранични войски, Държавна сигурност и санитарните власти най-специални мерки за локализиране на болестта и за разкриване на вредителите, които разпространяват и пренасят тайно през граница отровните вируси.
Полковник Манов пак прочете писмото — за двадесети път може би — и отново захвана да се разхожда из слънчевия си кабинет с разтревожено и смръщено лице. И си мислеше така: Държавна сигурност, разбира се, е длъжна да открие ръцете, които подклаждат огнищата на пожара, но пък работа на центъра е да локализира и да пресече разпространението на болестта. Тогава какво значи това „Ваксината не действува“?
Той поръча на телефонистката да го свърже с доктор Светозар Подгоров, директор на Центъра за борба със заразните болести. Полковникът го познаваше отдавна, затова веднага му заговори на „ти“.
— Слушай, приятелю — започна той, като се мъчеше да изглежда колкото се може по-спокоен. — Можеш ли ми каза коя дата сме днес?
— Двадесет и седми август — отговори бавно и невъзмутимо докторът.
— Така… — Полковникът преглътна и облиза устните си. — Преди една седмица ти ме уверяваше, че шапната епидемия край границата щяла да бъде ликвидирана от твоите хора само за пет-шест дни. Спомняш ли си?
— Вирусите излязоха много устойчиви — отвърна докторът.
— Ами твоята ваксина на какъв господ служи? — избухна полковник Манов. — Нали ти се кълнеше, че това не било ваксина, а еликсир?
— Първо — каза докторът, — ваксината не е моя, аз нямам честта да съм неин откривател. Второ — тя е произведена от фармацевтичните заводи на Германската демократична република, доставена е от нашето правителство и е приета с протокол от специална комисия, назначена с министерска заповед. Всичко това, струва ми се, трябва да се има пред вид, когато се говори за въпросната ваксина. И, трето…
— Трето — прекъсна го полковникът, — аз искам да зная, Държавна сигурност иска да знае: защо твоята доброкачествена ваксина не действува според протокола на специалната комисия? Защо тя въпреки всичко не изгражда имунитет? Аз те моля да ми обясниш тоя незначителен факт. И ще чакам да ми отговориш най-късно до обяд. — Той помълча няколко секунди. Оттатък също мълчаха. — До обяд, разбра ли? — повтори полковникът.