Антъни стигна до края на своя разказ. Инспекторът затвори бележника си.
— Е? — попита нетърпеливо Антъни.
— Ясно като бял ден. Това е бандата на Патерсън. Напоследък вършат много прецизно работата си. Висок рус мъж, нисък черен мъж и момичето.
— Момичето?
— Да, тъмнокосо и много красиво. Обикновено служи за примамка.
— Испанка?
— Може и така да се представя. Родена е в Хампстед.
— Казах си, че това е свято място — промърмори Антъни.
— Да, съвсем ясно е — заключи инспекторът и стана, за да си тръгне. — Тя ви се обажда по телефона и ви подхвърля някаква измислица, като много добре знае, че ще дойдете. После отива при старата Гибсън, която винаги ще приеме бакшиш, за да използват стаята й, тъй като е неудобно да се срещат на обществено място — любовници, нали разбирате, нищо криминално. Вие се хващате, те ви връщат отново тук и докато единият ви разказва някаква измислица, другият се измъква с плячката. Това със сигурност са Патерсън, точно в техния стил.
— А нещата ми? — попита с надежда Антъни.
— Ще направим каквото можем, сър. Патерсън са необикновено ловки.
— Така изглежда — каза горчиво Антъни.
Инспекторът си тръгна. Току-що бе излязъл и се чу позвъняване на вратата. Антъни отвори. Там стоеше малко момче и държеше един пакет.
— Колет за вас, сър.
Антъни го взе, леко изненадан. Не очакваше никакъв колет. Върна се с него във всекидневната и отряза връвта.
Беше сервиза за ликьор!
— По дяволите! — изруга Антъни.
После забеляза, че на дъното на една от чашите има мъничка изкуствена роза. Мислите му се върнаха назад, към горната стая на улица Кърк.
„Наистина те харесвам, да, наистина те харесвам. Няма да забравиш това, каквото и да се случи, нали?“
Ето какво бе казала тя. Каквото и да се случи… Дали имаше предвид…
Антъни положи усилия да се овладее.
— Май няма да се получи — каза си на глас той.
Погледът му се спря на пишещата машина и той седна. На лицето му беше изписана решителност.
„ЗАГАДКАТА НА ВТОРАТА КРАСТАВИЦА“
Погледът му отново стана замечтан. Шалът с хилядата цветя. Какво беше намерено на пода до мъртвото тяло? Ужасяващото нещо, което обясняваше цялата загадка. Нищо, разбира се, тъй като беше само една изфабрикувана измислица, която да задържи вниманието му. Разказвачът беше използвал стария трик от приказките на Шехерезада, които били прекъсвани на най-интересното място. Но не би ли могло да има ужасяващо нещо, което да обясни цялата загадка? Не би ли могло? Ако се замисли над това…
Антъни скъса листа от пишещата машина и го замени с друг. Написа заглавие:
„ЗАГАДКАТА НА ИСПАНСКИЯ ШАЛ“
За миг го погледна мълчаливо.
После започна бързо да пише…