Выбрать главу

— Тук има нещо, мосю Поаро. Чудя се какво ли е?

Той внимателно извади малък сребърен предмет и махна полепналите стафиди.

— О! Това е ергенското копче! — възкликна Бриджет. — На мосю Поаро се падна ергенското копче!

Детективът потопи малкото сребърно копче в стъклената купичка за изплакване на ръцете, поставена до чинията му, и старателно отми парченцата пудинг.

— Много е красиво — отбеляза.

— Това означава, че ще останете ерген, мосю Поаро — поясни му услужливо Колин.

— Трябваше да се очаква — промърмори намръщено белгиецът. — Много години вече съм ерген и е твърде невероятно тепърва да променя това положение.

— О, голям залък лапни, голяма дума не казвай — обади се Майкъл. — Скоро прочетох във вестника, че един мъж на деветдесет и пет години се оженил за двайсет и две годишно момиче.

— Окуражаваш ме, млади момко — усмихна се Поаро.

Изведнъж полковник Лейси изохка, лицето му стана пурпурночервено и той закри устата си с ръка.

— За Бога, Емелийн, как си допуснала готвачката да сложи стъкло в пудинга?

— Стъкло!? — извика объркано съпругата му.

Полковникът внимателно изплю онова, което бе причина за раздразнението му.

— Можех да си счупя зъб — избоботи. — Ако го бях глътнал, щях да получа възпаление на апендикса. — Той постави стъкления предмет в купичката с вода, изплакна го и го извади. — Боже Господи! Че това е червен камък от някоя брошка! — възкликна и го вдигна високо.

— Ще позволите ли? — обади се Поаро, енергично се пресегна през съседа си и взе камъка от ръката на полковника. Внимателно го разгледа. Както бе отбелязал домакинът, камъкът бе голям, с рубинен цвят. Поаро го завъртя и светлината заигра по фасетите му.

В другия край на масата някой рязко бутна стола си, сетне отново го приближи.

— Пфу! — извика Майкъл. — Ще е невероятно, ако е истински.

— Може и да е истински. — В гласа на Бриджет прозвуча надежда.

— О, не ставай глупава, Бриджет! Рубин с такава големина би струвал хиляди лири. Нали, мосю Поаро?

— Така е — съгласи се той.

— Но не разбирам как е попаднал в пудинга? — обади се госпожа Лейси.

— Ооо! — простена Колин, дояждайки последното парченце. — Падна ми се прасето. Не е честно!

— На Колин се падна прасето! На Колин се падна прасето! — заповтаря веднага Бриджет. — Колин е голямо лакомо прасе.

— На мен се падна пръстенът — извиси се ясният глас на Даяна.

— А на мен напръстникът — изстена Бриджет.

— Бриджет ще си остане стара мома. Да, Бриджет ще си остане стара мома — закрещяха в хор двете момчета.

— На кого се паднаха парите? — попита Дейвид. — Зная, че в пудинга има истинска златна монета от десет шилинга. Госпожа Рос ми каза.

— Щастливецът съм аз — обади се гордо Дезмънд Лий-Уъртли.

Само седналите от двете страни на полковник Лейси го чуха как под нос измърмори:

— Да, безспорно си ти.

— На мен също се падна пръстен — изненада се Дейвид и погледна през масата към Даяна. — Какво съвпадение, нали?

Закачките продължиха. Никой не забеляза как съвсем небрежно, сякаш замислен за нещо друго, Поаро пусна камъка в джоба си.

След пудинга поднесоха коледни сладки и пирожки. Не след дълго по-възрастните членове на компанията се оттеглиха за следобедна почивка преди традиционния чай до осветената коледна елха. Еркюл Поаро обаче не отиде да си почине. Насочи се направо към огромната старомодна кухня.

— Мога ли да си позволя — започна сияещ той и се огледа — да поздравя готвачката за великолепната храна, на която току-що се насладих?

Настъпи моментно мълчание, след което госпожа Рос пристъпи достолепно напред, за да го посрещне. Беше едра жена, със силно тяло, която излъчваше достойнството на херцогиня. Две дребни белокоси жени стояха в дъното до умивалниците, а едно момиче с провиснали коси сновеше напред-назад между тях и кухнята. Те очевидно бяха само слуги. Госпожа Рос беше кралицата на кухнята.

— Радвам се да чуя, че ви е харесала, сър — отвърна благосклонно тя.

— Да ми е харесала! — извика Еркюл Поаро. Вдигна ръка до устните си, целуна я и изпрати целувката нагоре към тавана. — Но вие сте гений, госпожо Рос! Гений! Никога в живота си не съм вкусвал такива великолепни ястия. Супата от стриди… — той издаде красноречив звук с уста — … и пълнежа. Пълнеж от орехи в пуйката… за мен това бе невероятно изживяване.