— Е, разбира се, с тях виждаше добре.
— Можеше ли да чете вестник или дребен шрифт?
— О, да.
— Това е всичко, мадмоазел.
Тя излезе от стаята, а след нея детективът промърмори:
— Бях толкова глупав! През цялото време е било тук, под носа ми. И защото е било толкова близо, не го забелязах.
Още веднъж се наведе навън през прозореца. Долу, в тесния проход между къщата и фабриката, той видя малък тъмен предмет. Кимна със задоволство и слезе при другите.
Те все още бяха в библиотеката. Поаро се обърна към секретаря:
— Искам да ми разкажете подробно, господин Корнуорти, точните обстоятелства, при които господин Фарли ви нареди да ме повикате. Кога ви продиктува писмото?
— В сряда следобед в пет и половина, доколкото си спомням.
— Получихте ли специални нареждания за изпращането му?
— Нареди ми аз лично да го пусна.
— Така ли направихте?
— Да.
— Даде ли специални нареждания на иконома по повод на моето посещение?
— Да. Каза ми да предам на Холмс (така се казва икономът), че в девет и половина ще дойде един господин. Той трябва да го попита как се казва и да поиска да види писмото.
— Много странни предпазни мерки, не мислите ли?
Корнуорти вдигна рамене и предпазливо отговори:
— Господин Фарли беше доста странен човек.
— Други нареждания?
— Да. Нареди ми да си взема свободна вечер.
— И вие взехте ли си?
— Да, веднага след вечеря отидох на кино.
— Кога се върнахте?
— Около единайсет и четвърт.
— Видяхте ли се с господин Фарли отново същата вечер?
— Не.
— Нищо ли не ви спомена по този въпрос на другата сутрин?
— Не.
Поаро замълча за момент, после продължи:
— Когато пристигнах, не бях приет в кабинета на господин Фарли.
— Не. Нареди ми да предам на Холмс да ви покани в моя кабинет.
— И защо? Знаете ли?
Корнуорти поклати глава.
— Никога не разсъждавам върху заповедите на господин Фарли — отбеляза сухо той. — Ако го бях попитал, щях само да го ядосам.
— Обикновено кани ли посетителите в кабинета си?
— Да, но невинаги. Понякога се среща с тях в моя кабинет.
— Има ли конкретна причина за това?
Хюго Корнуорти се поколеба, преди да отговори:
— Не… мисля, че не… всъщност никога не съм се замислял.
Поаро се обърна към госпожа Фарли и попита:
— Ще ми позволите ли да позвъня за иконома?
— Разбира се, мосю Поаро.
Холмс се появи начаса.
— Позвънихте, мадам.
С жест тя посочи Поаро и икономът учтиво се поклони.
— Да, сър?
— Какви бяха нарежданията към вас, Холмс, за четвъртък вечерта, когато аз бях поканен тук?
Холмс прочисти гърлото си и каза:
— След вечеря господин Корнуорти ми съобщи, че господин Фарли очаква в девет и половина някой си господин Еркюл Поаро. Трябваше да попитам за името на господина и да се уверя в думите му, като погледна някакво писмо. После да го заведа в кабинета на господин Корнуорти.
— Беше ли ви наредено да почукате на вратата?
По лицето на иконома се появи сянка на неприязън.
— Това бе една от заповедите на господин Фарли. Трябваше винаги да чукам, когато въвеждам посетители. Имам предвид делови посетители — додаде.
— А, това ме изненадва! Беше ли ви наредено нещо друго относно моето посещение?
— Не, сър. Когато господин Корнуорти ми предаде онова, което аз току-що повторих пред вас, той излезе.
— Колко беше часът?
— Девет без десет, сър.
— Видяхте ли господин Фарли след това?
— Да, сър, както обикновено в девет часа му качих чаша топла вода.
— Той в кой кабинет беше? В неговия или на господин Корнуорти?
— В своя, сър.
— Забелязахте ли нещо необикновено в кабинета?
— Необикновено? Не, сър.
— Къде бяха госпожа и госпожица Фарли?
— Те бяха на театър, сър.
— Благодаря ви, Холмс. Това е всичко.
Холмс се поклони и напусна библиотеката. Поаро се обърна към вдовицата на милионера:
— Още един въпрос, госпожо Фарли. Зрението на съпруга ви беше ли добро?
— Не. Не и без очила.
— Бил е много късоглед?
— О, да, беше напълно безпомощен без очилата си.
— Много очила ли е имал?