— Какво искаш да кажеш? Какъв номер? — попита Бриджет.
— Ами, ще му организираме едно убийство.
— Страхотна идея! — зарадва се Бриджет. — Имаш предвид труп в снега… нещо такова ли?
— Да. Ще го накараме да се почувства в свои води, нали?
— Не мисля, че бих го направила — разколеба се момичето.
— При този сняг сцената ще е чудесна — продължи да я убеждава Колин. — Едно тяло и стъпки… трябва да го обмислим много внимателно. Ще вземем един от кинжалите на дядо и малко червена боя.
Те се умълчаха. Снегът продължаваше да вали и това като че ли ги окуражи. Децата продължиха възбудено да обсъждат плана си.
— Има една кутия с водни бои в старата занимания. От червената боя ще направим кръв… или трябва да е от алената?
— Според мен алената боя не е достатъчно наситена — възрази Бриджет. — Трябва да е малко по-кафява.
— Кой ще бъде трупът? — попита Майкъл.
— Аз — рече бързо Бриджет.
— О, виж какво! Искам да съм аз — разсърди се Колин.
— А, не, не! Трябва да съм аз! — настоя тя. — По-добре ще е да е момиче. По-вълнуващо е. Красива девойка лежи безжизнена в снега.
— Красива девойка! Ха-ха-ха! — присмя й се Майкъл.
— Освен това косата ми е черна — продължи Бриджет.
— И какво от това?
— Ами по-добре изпъква на белия сняг. Ще си сложа и червената пижама.
— Ако си с червената пижама, петната от кръв няма да личат — отбеляза сериозно Майкъл.
— Но така ще съм по-ефектна на снега. Пижамата ми е гарнирана с бяло, така че петната от кръв може да са там. О, ще бъде страхотно! Мислите ли, че той наистина ще се хване?
— Ще се хване, ако го подготвим добре — каза Майкъл. — По снега ще има твои следи и нечии други, които ще водят до „трупа“ и обратно. Разбира се, ще са стъпки на мъж. Мосю Поаро сигурно ще иска да ги запази, така че няма да разбере дали наистина си мъртва. Нали не мислите… — Той изведнъж замълча, внезапно осенен от една мисъл. Другите се втренчиха в него. След малко продължи: — Нали не мислите, че той ще се ядоса?
— О, не мисля! — изчурулика Бриджет. — Сигурна съм. Той ще разбере, че сме го направили единствено за да го позабавляваме. Нещо като коледна шега.
— Не смятам, че трябва да го правим точно на Коледа — каза замислено Колин. — Дядо едва ли би одобрил.
— Тогава на следващия ден — предложи момичето.
— Струва ми се, че ще е по-подходящо — съгласи се Майкъл.
— Ще имаме повече време. Трябва да подготвим много неща — каза Бриджет. — Хайде да отидем да видим с какво разполагаме.
Те забързано влязоха в къщата.
III.
Вечерта всички бяха ангажирани с нещо. Донесоха големи количества бодлива зеленика и имел. Подредиха коледната елха в единия ъгъл на столовата. Всички взеха участие в украсяването й. Поставиха клонки от зелениката по картините на стената. На подходящи места във вестибюла сложиха имел.
— Нямах представа, че все още се прави нещо толкова архаично — измърмори сърдито Дезмънд.
— Тук винаги сме го правили — отвърна обидено Сара.
— Страхотно основание!
— О, Дезмънд, не ставай досаден. Според мен е забавно.
— Сара, миличка, не може да ти е забавно!
— Е, може би не много… но в известен смисъл ми харесва.
— Кой не се страхува от снега и ще отиде на службата в полунощ? — попита госпожа Лейси в дванайсет без двайсет.
— Без мен! — отсече Дезмънд. — Хайде, Сара! — Хвана я здраво за ръка и я отведе в библиотеката. — Скъпа моя, всяко нещо си има граници. Каква е тази щуротия за службата в полунощ?
— Да, прав си — кимна унило тя.
С много закачки и смях част от компанията облякоха набързо палтата си, нахлузиха ботуши и излязоха. Двете момчета, Бриджет, Дейвид и Даяна, тръгнаха през снега към църквата.
— Службата в полунощ! — изсумтя полковник Лейси. — Дори на младини не съм ходил. Глупости! Служба! Твърде религиозно. О, моля да ме извините, мосю Поаро.
— Няма нищо — махна с ръка той. — Не се притеснявайте от мен.
— Според мен утринните служби са достатъчно добри — продължи полковникът. — Една хубава служба в неделя сутринта. „Нека ангелите пеят“ и всички хубави стари коледни песни. А после обратно вкъщи за коледния обяд. Нали така, Ем?
— Да, скъпи — усмихна се тя. — Така правим ние, но на младежите им харесва службата в полунощ. Много хубаво, че пожелаха да отидат.
— Сара и онзи приятел обаче не пожелаха да отидат.