Ако искаш Анви да изостави своята позиция и да потърси убежище във входа на скалата, отиди на 70.
Ако искаш да продължи твърдо да отстоява благоприятната позиция, отиди на 29.
45
Анви продължаваше да бъде в безсъзнание. Тя и не подозираше, че към нейното пристанище се приближава банда обезумели диваци. Но така може би за нея беше по-добре. Туземците наскачаха на брега, обградиха детето и след кратък съвет добре го увързаха и го положиха на дъното на пирогата, която очевидно принадлежеше на вожда.
Отиди на 69.
46
Както си плаваше покрай скалите, на Анви й се стори, че вижда някакви дребни фигурки по ръба на скалите. Каза си:
— Много съм изморена вече. Халюцинирам!
Но в следващия миг тя беше на крака и едва не обърна слабото си плавателно средство. Напред тя видя, че скалите се прекъсваха.
— Значи там. Там има проход към сушата! — изкрещя Анви. Проходът беше широк около половин километър, а след него отново скалите поемаха своята стража. Анви с тази скорост след няколко минути щеше да доближи прохода, но въпроса беше дали да влиза или да продължи натам?
Не знаеше какво има зад тази своеобразна скална порта, но така също не знаеше какво има и ако я отмине. Трябваше да рискува, но с кое да рискува, като влезе или като отмине?
Виждаше много добре, че тук течението беше много силно и веднъж отминала процепа в скалите нямаше да има шанс да се върне обратно. Но ако влезеше дали щеше да може да напусне онова, което беше в прохода? Времето много бързо напредваше, а и островът също.
Така че ако искаш Анви да влезе в прохода между скалите, отиди на 23.
А ако искаш Анви да продължи своята обиколка покрай скалите, отиди на 100.
47
Анви приближи края на острова, който беше откъм скалите, огледа се за последен път и като не видя нищо освен вода се хвърли. Тя плуваше грациозно и бързо напредваше към скалите. Но дали си заслужаваше риска? Все пак тези води можеха да крият хиляди опасности. Тя наближи скалите и потърси дъно. Но дъно нямаше. Скалите бяха много високи и отвесни, така че тя нямаше как да се изкатери по тях. Тя почти разплакана се обърна да погледне къде е нейният остров. Той все още се поклащаше на не повече от стотина метра от нея, но без съмнение скоро водното течение щеше да го завлече нататък.
Ако искаш Анви да се опита да се върне на острова, отиди на 82.
А ако искаш Анви да продължи да плува край скалите, отиди на 6.
48
Анви скочи, огледа се и се затича наляво. Терасата свършваше, но имаше възможност да продължи по един скален перваз не по-широк от метър. Чуваше зад себе си туземците, те я преследваха яростно. Тя стигна до края на перваза и се почуди какво да прави. Вече нямаше накъде да бяга. Погледна надолу и ужасена забеляза перката. Първият дивак бързо приближаваше. Анви реши, че без бой няма да се даде. Бързо се наведе и взе един камък голям колкото юмрук. Претегли го в ръка и реши без да се паникьосва да действа хладнокръвно, както баща й винаги й е обяснявал: „Първо се концентрирай и тогава действай“. На около 3 м от нея первазът силно се стесняваше и тя реши, че това е най-доброто място за нападение. Когато дивакът стъпи на стеснението, Анви внимателно се прицели и с всички сили запрати камъка. Камъкът полетя и Анви изпита удовлетворение от своята точност, защото се чу тъп звук, който оповести, че мишената е умерена. Туземецът невярващ се закова за миг, но след това се олюля и с разперени ръце полетя към водата, където го очакваше акулата. Но с това грижите на Анви не приключиха, веднага след първия се появи втори и Анви нямаше време да се подготви за неговото посрещане. Той ловко скочи при нея, а тя рязко се отдръпна, но се подхлъзна и полетя към ръба на скалния перваз.