Отиди на 46.
84
Анви реши, че сега не е време да спи и започна внимателно да оглежда водната шир във всички посоки. Но тъмнината й пречеше да види каквото и да е. Отново усети силен трясък и се стресна. Чудовището все още я дебнеше. Анви легна по гръб върху водораслите и не изпускаше от взора си звездите, защото нищо друго не виждаше. Неусетно тя заспа дълбоко.
Отиди на 49.
85
„Докато има живот, има и надежда.“ Анви чуваше думите на баща си и правеше всичко възможно да ги следва. Тя още повече се напрегна, но следващия плясък дойде още по-близо. Явно звярът оглеждаше жертвата си, а до плаващата маса оставаха не повече от петдесетина метра. Сега Анви я огледа по-подробно и видя, че това е островче от най-различни водорасли, които се бяха преплели по начин даващ възможност на някой да го използва за пристан.
— Само да се добера веднъж до моето островче! — каза си Анви. — Но май няма да успея! — И отново в главата й прокънтяха думите „докато има живот, има и надежда“.
Анви отново размаха силно крака, но плясъкът се потрети, тя рязко обърна глава встрани и видя голяма муцуна на не повече от 5 м. Ужасена извърна очи и отново се устреми към островчето, което явно беше попаднало на някакво течение, защото много бързо плуваше точно към Анви. В следващия момент тя бе отхвърлена силно встрани, ударът беше толкова внезапен, че Анви изкрещя от страх и болка. Нямаше да успее, островчето беше на около 10 м. Тя се изхвърли към него, а то под влияние на някакво течение подскочи към нея. В следващия миг до нея се разнесе оглушителен плясък. С едната си ръка тя се докопа до края на островчето, което се състоеше от много на брой преплетени водорасли, и силно се изтегли. Поглеждайки назад, тя видя пастта на чудовището, което след по-малко от секунда щеше да я захапе до кръста. Петичките й вече влизаха в устата на звяра.
„Докато има живот, има и надежда“. Тя рязко сви краката си в коленете, с другата ръка си помогна и с последно адско усилие се претърколи на водорасловото островче. Чу яростното изщракване зад себе си, но не успя дори да се зарадва. В ужасяващата уста на звяра попадна края на сала и без трудност акулата го отхапа.
Анви лежеше в несвяст на борда на този странен плавателен съд.
Отиди на 97.
86
Естествено, че Анви веднага направи същото, което видя от човека, който вече би следвало да се намира във водата.
Тя попипа и ужасена не намери никакви бутони. Но след това по-внимателно заопипва и ги намери, те бяха там. Тя трескаво ги завъртя и усети веднага жилетката да се надува. Крайно време беше да издебне свободен миг и да се хвърли на пътеката, а оттам през изхода и по пързалката надолу. Анви усети, че от страх устните й са пресъхнали и не може да преглътне, но усещаше, че самолета първоначално бавно, а след това бързо започна да се накланя на една страна. Хубавото в случая беше, че наклонът беше откъм страната на Анви, защото ако беше от другата страна, тя щеше да се озове в капан и нямаше да може да напусне самолета. Все повече се накланяше самолетът, а Анви не можеше да събере смелост да скочи от облегалката и да се търкулне през изхода. Шумът беше невъобразим, паниката ако можеше да бъде по-голяма, тя беше, но Анви със вдървени ръце, вкопчени в облегалката, не се помръдваше.