Силен трясък я извади от вцепенението.
Отиди на 5.
87
Тя зарея поглед по повърхността на езерото и реши въпреки всичко да огледа сушата. Тя се запромъква край насипа. Но той никъде не беше прекъснат. Стигна до мястото, откъдето бяха влезли предния ден. Това беше правоъгълник в оградата, който след употреба много добре се залостваше с много и големи колове. Беше не мислимо да мине по сушата.
Използвай зара. Този път шанса ти е 50% на 50%. При 1, 2, 3 отиди на 25. При 4, 5, 6 отиди на 77.
88
При едно рязко пропадане на самолета Анви се стресна и отвори красивите си очи. Тя усети около себе си страшно напрежение. Всички гледаха много уплашено, а стюардесите сновяха напред-назад.
— Какво става? — попита Анви. Но никой не й обърна внимание.
Тя усети, че паниката започва да я обхваща, но успя да се овладее и да огледа целия салон.
Просто се усещаше напрежение навсякъде, което всеки миг можеше да избухне. Този миг не закъсня.
От уредбата се разнесе глас, който очевидно полагаше всички усилия да звучи спокойно, но това не му се удаваше особено:
— Драги пътници, имаме аварийна ситуация. Моля да вземете жилетките, които са под вашите седалки, и да имате готовност за напускане на борда. Моля, запазете пълно спокойствие и се доверете на нашия екипаж.
И като че ли последната реплика излязла от високоговорителите даде искрата, която взриви напрежението. Всички се разкрещяха и никой никого не слушаше. Започнаха да стават и да се щурат без посока, а стюардесите първоначално се опитваха да въдворят ред, а после оставиха всичко в ръцете на съдбата. Анви пребледняла скочи, но веднага след това падна, някой без да иска я беше цапардосал по главата с някакво куфарче. След секунда тя отново скочи и погледна, светлинните пътеки по пода на самолета указваха пътя към аварийните изходи. Но тези пътеки бяха задръстени от тела, които се мятаха на всички страни. Анви видя как един стегнат господин в лъскав костюм хвана безжалостно една млада жена за косата и грубо я дръпна назад, като зае нейното място и продължи със сила да си проправя път. Анви разбра — въпрос на живот и смърт.
Ако искаш Анви да използва светлинните пътеки, които водят до аварийните изходи, отиди на 17.
Ако искаш Анви да потърси алтернативен начин за достигане до аварийния изход, отиди на 54.
89
Анви без колебание я дръпна и пакетчето се озова в ръцете й.
Разбира се, че трябваше да я вземе, защото ако успешно се евакуира от борда на самолета, тя щеше да й е нужна за долу, където океанът чакаше да погълне всички.
Но тя напук на всички и всичко чувстваше хладна решителност.
— В крайна сметка веднъж се мре — каза си Анви.
Гледайки обезумелите хора, които се блъскаха в желанието си да се доберат до входа, на Анви започна да й призлява. Но тя си каза, че сега не е моментът. Бързо отвори пакетчето и измъкна жилетката. Нахлузи я и с чантата през рамо се покатери върху облегалката на своята седалка.
Тя видя как един по един хората се хързулваха по пързалката, която продължаваше след аварийния изход и която водеше всички надолу към океана. На Анви й се повдигна от ужас, но тя си каза отново съвършено вярната мисъл, че веднъж се мре. За щастие един по-спокоен човек я насочи към правилните действия. Тя видя как човека облече жилетката и как от двете страни завъртя едни копчета. Жилетката му започна да се надува. След това той се приближи и се хлъзна през изхода. Анви се огледа — много малко бяха онези, които имаха жилетки, повечето се блъскаха към изхода без идея какво ще правят след това.
Отиди на 56.
90
Погрешен избор. Тя се прехвърли през облегалката и тупна пред аварийния изход. След това полетя надолу по пързалката, която излизаше от борда и която водеше право в безбрежния океан, който силно ревеше.
Винаги трябва да си вземаш жилетката, когато се налага да напуснеш самолет летящ над разбушувал се океан.
Дотук беше тази версия на играта за теб, следващия път с повече шанс и правилни действия може да стигнеш по-далеч.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
91
Анви беше много изморена и се поддаде на изкушението за почивка. Тя влезе в горското заливче и си избра място до едно огромно дърво. Веднага щом легна тя заспа непробудно. Не знаеше колко дълго е спала, но я събудиха много гласове. Тя се огледа сънено и видя, че е заобиколена от много туземци, които я бяха проследили и намерили. Така бягството излезе неуспешно. Те я вързаха и я отведоха отново в укреплението. Тя започна да живее при племето.