На Анви много й допаднаха ежедневните упражнения по стрелба с лък. Баща й я беше записал в родината именно на тренировки по стрелба с лък. Тя се беше състезавала в дисциплините рекърв и компаунд. Дори имаше и няколко награди. Но тук лъковете бяха по-скоро лонгбоу, тоест дълги лъкове, които притежаваха умопомрачителна метателна мощ. Тя все пак предпочете с помощта на туземците да си направи малък и удобен лък, който й служеше прекрасно както за развлечение така и за лов.
Така свършва тази версия на играта за теб. Следващия път ти желая повече успех!
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
92
Анви продължи да се плъзга по водната повърхност с отмъкнатата лодчица край брега. Тя се стремеше максимално да се придържа към брега. Вече беше отминала рова, значи, че и укреплението беше зад гърба й, но нищо не се знаеше. Би могло някой да се мотае и извън крепостта. Както си мислеше за това, изведнъж усети страхотен удар по главата. Ударът я запрати на дъното на лодката, а веслото тя изтърва във водата.
— Пипнаха ме — помисли си тя, но от болка едва успяваше въобще да мисли. Очакваше някой да й се метне отгоре, но атака не последва. Тя се надигна и… Ужас, отново нещо я удари, но доста по лекичко. Тя протегна инстинктивно ръце да се защити и докосна нещо твърдо. Бързо го опипа и разбра, че това е един голям клон, който силно се е привел над водата и който й беше нанесъл онзи удар, защото при гребането тя не гледаше нагоре и се беше натъкнала право на дървото. Но за щастие лодката не се движеше бързо и ударът, макар силен, не беше обезпокоителен за нейното здраве. При по-силна скорост и при този внезапен удар, положението можеше да бъде значително по-тежко. След като си обеща да бъде по-внимателна, тя извади второто весло от дъното на лодката, тъй като другото беше някъде във водата, а нямаше как да го види и да се помъчи да го прибере обратно на борда. Но и с това весло трябваше да достигне до целта. По едно време Анви усети, че лодката започна като че сама да се движи, тя прибра греблото и наистина лодката се движеше.
— Какво ли е това? — запита се тя. Но не след дълго разбра, че наблизо има река, която изтича от езерото. Реката се намираше преди да започне гористия бряг. Така че тя задължително трябваше да мине покрай нея, за да стигне до гората. Анви се замисли:
— Дали да тръгна по реката? Или да продължа към първоначалната си цел?
Ако искаш Анви да тръгне по реката, отиди на 27.
Ако искаш Анви да продължи да преследва първоначалната си цел, а именно да достигне гористия бряг, отиди на 76.
Ако се колебаеш се обърни към зара. При 1, 3, 5 отиди на 27. А при 2, 4, 6 отиди на 76.
93
Анви бързо летеше надолу по течението. Тя прибра веслото, което й беше абсолютно излишно в този момент, и започна внимателно да се оглежда да не налети на някой надвесен клон, защото при тази скорост ако главата й срещне дърво, колкото и да й беше твърда главата може би все пак дървото щеше да излезе победител. Тя видя, че наближава десен завой, и се опита с помощта на греблото да облекчи лодката и да завие, защото ако не завиеше навреме, можеше да се разбие в брега. Криво-ляво успя да завие и продължи все така шеметно да се носи по течението. Усмихна се:
— Е, сега бързо се отдалечавам от онова племе и ако не се усетят, че съм слязла с тяхна лодка по реката, може и да им се изплъзна.
След още един завой реката се разшири и бързината й значително отслабна. Анви започна да си помага с греблото, колкото да направлява своята яхтичка, както беше започнала да нарича черупката, в която се возеше. Тя видя, че зората вече се беше пукнала. Ако бягството до този момент не беше забелязано, то всеки миг щяха да го открият и тя не се съмняваше, че всички щяха да се втурнат да я търсят под дърво и камък. Тя видя, че след около километър реката отново прави завой, но и че там нещо се пени. Видя, че има скала. Неволно се сети за водопад. Хич нямаше да е добре, ако там имаше водопад, тя беше гледала, че планинските водопади са особено опасни. Анви пробва да отклони лодката към един от бреговете, но безуспешно. Бързо наближаваше мястото, зад което не се виждаше точно какво става. Тя започна да чува бучене, което бързо се увеличаваше. На няколко десетки метра шумът беше толкова силен, че дори да извикаше, нямаше да чуе гласа си. Успя да прибере веслото и здраво да се хване за бордовете на лодката. Тя рязко зави и ако Анви не се беше хванала преди секунда, сега щеше да лети във въздуха, защото при резкия завой лодката се наклони толкова силно, че загреба обилна порция речна вода. В следващите мигове Анви видя как хвърчи с невероятна скорост край скали, които почти се докосваха и черупката едва успяваше да се промъкне между тях. Тя знаеше, че това е краят, просто от този ад нямаше измъкване. Но в този миг в главата й прокънтя: