„Докато има живот, има и надежда“.
— Да, така е, така че дръж се, Анви, и спокойно.
Тук ще трябва съдбата да се намеси, защото без късмет няма как да се премине този чудовищен бързей.
Така че използвай зара, който играе ролята на съдбата в тази история.
При 1, 2, 3, 4 отиди на 68.
При резултат 5 или 6 отиди на 73.
94
Анви видя, че я водят към нещо като кош. В последствие установи, че това е носилка. Напъхаха я там и четирима мъже с лекота грабнаха коша и много бързо всички воини се отправиха в неизвестна за Анви посока. Тя разбра, че навлизат в сушата, тъй като вече не чуваше морето. Изкачваха се, а след това слизаха. Минаваха през гористи местности, а хората от племето нямаха признаци на умора. Анви не можеше повече да издържа, беше й се насъбрало много. Тя се настани удобно в затворения кош и сладко заспа.
Изведнъж Анви се стресна от крясъци, които идваха откъм предната част на пешеходната колона. Носилката й бе оставена неособено меко на земята и нейните носачи се втурнаха напред. Но много бързо бъркотията се уталожи и така Анви не разбра какво я бе предизвикало. Продължиха пътя си, но за сън вече не можеше да се мисли. След като тя започна да се оглежда на всички страни, забеляза една малка дупчица в коша. Веднага надзърна и установи, че има добра видимост. Тъкмо преваляха един връх и се спускаха в отсрещната долина. А след нея отново имаше връх и, като че ли тя видя някакви постройки, но разстоянието беше твърде голямо. След като минаха долината, отново започнаха да се изкачват и стигнаха едно плато, което беше доста голямо и в чиято среда имаше солидно укрепление. Укреплението от три страни беше опасано с дълбок ров, а от четвъртата страна имаше естествената защита на едно езеро. След рова имаше висок насип, а върху него — високи плътно забити колове. Анви ококори очи, такова нещо беше виждала само във филмите. За да се влезе в селото трябваше ровът да се прекоси със сал. Но в извънредни случаи се правеше мост от салове. Така стана и сега — набързо бяха докарани саловете от езерото и бяха скрепени здраво един за друг, така се образува мост. Воините минаха по саловия мост и започнаха да се изкачват по насипа, който в тази част бе оформен като улей, с цел хората по-лесно да влязат в крепостта. На средата на укреплението имаше широк площад, там оставиха носилката и пред погледа на цялото племе я отвориха. Анви се опули насреща. Тя за първи път виждаше такива жени и деца, за първи път виждаше такива островърхи колиби, които бяха подредени изключително правилно в редици и по този начин селото разполагаше с идеално прави улички. Започнаха да я докосват, но нищо друго не й сториха. Една от жените, която явно се ползваше с някаква власт, я хвана за ръка и я помъкна със себе си. Показа й една колиба и й изграчи нещо, но Анви разбра, че трябва да влезе вътре. И тя влезе. В колибата нямаше нищо освен малко слама. Плетената врата веднага беше затворена.
— Но поне да ми бяха отвързали ръцете — каза си тя.
След малко две девойки й донесоха нещо в купа. Тя забеляза, че това е някаква каша. Посочи ръцете си и те разбраха какъв й е проблемът. Едната изтича и доведе властната жена, която погледна Анви и като й каза нещо, махна вървите от ръцете й. Анви беше гладна като вълк. Нахвърли се върху екзотичното ястие и го омете за секунди. След това оставена сама легна на сламата и заспа.
Колко беше спала не знаеше, но когато се събуди навън беше тъмно.
— Какво да правя? — попита се Анви.
Ако искаш Анви да се опита да избяга, отиди на 9.
Ако предпочиташ Анви да си остане в колибата, отиди на 63.
95
Анви реши, че няма да напуска своята крепост. Но това й решение не беше разумно, защото пушекът ставаше все по-гъст, а миризмата непоносима.
С това си решение ти приключи тази версия на играта до този момент. Следващия път може би ще имаш по-голям късмет.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
96
— Няма какво да си губя времето — каза си Анви. Като че ли имаше значение сега нейното време. Тя скочи, притегна жилетката, попипа чантата и без да му мисли много, скочи от сала. Заплува бодро към острова, който стоеше на не повече от километър от нея, но тя можеше да преплува това разстояние. Можеше, но ако не се беше появила перката. Тя застина и си каза:
— Е, този път няма накъде. — И беше права.
Дотук приключва играта за теб или поне в тази й версия. Следващия път бъди по-разумен.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.