7
Анви реши, че най-добре е да се изкатери нагоре. Тя се затича първоначално бързо и лесно, като зад нея се сипеха множество малки и по-големи камъни. Тя чуваше преследвачите, които не бяха далеч от нея. Теренът ставаше все по-наклонен, а малките камъни можеха да й изиграят лоша шега. Тя можеше да се подхлъзне на някое камъче и да се търколи през глава право в ръцете на своите гонители. На едно място имаше неголяма купчина от камъни, хрумна й, че би било хубаво да се опита да забави хората зад нея. Тя скочи зад купчината и с рамене успя да я блъсне надолу. Стотици малки, средни, а и няколко големи камъни полетяха право върху главите на туземците. Крясъците долетели до ушите й я осведомиха, че нейното решение е било абсолютно правилно. Тя успя да си осигури малко време, което се надяваше, че ще й стигне да се добере до края на пътеката. А в този край тя забеляза вход в скалата. Бързо напредваше и стигна до входа. Тя стъпи на прага и се обърна. Видя, че преследвачите бързо приближаваха.
Ако искаш Анви да влезе в пещерата, отиди на 78.
А ако въпреки всичко не искаш Анви да влезе във входа, отиди на 43.
8
Да, лесно е да се каже, че трябва да напусне, но как? Анви се изправи. Пушекът и миризмата бяха непоносими. Анви залитна. Ще съумее ли да направи скока, който й е нужен, за да се прехвърли на скалната пътека? Тя събра последни сили и скочи. Единият й крак се подхлъзна и потъна в нищото. Но Анви с ръцете си успя да се задържи за една издатина в скалата и оправи равновесието си. Тя силно кашляше, а сълзите й течаха като поток. Тя започна препъвайки да се спуска надолу. Но докога щеше да издържи? Напредваше, а колкото слизаше по-надолу, толкова пушекът и миризмата като че ли се разреждаха. Това беше така, защото димът беше по лек от въздуха и се качваше нагоре. Анви като в мъгла стигна до входа и с последно усилие успя да прекрачи навън, минавайки от едната страна на огъня. След това тежко се отпусна на земята и загуби съзнание. Туземците с ликуващи викове я обградиха. Вързаха я добре и я занесоха в пирогата на вожда.
Отиди на 69.
9
Анви тихичко се примъкна към вратата и я дръпна настрани. Вратата представляваше правоъгълник от гъсто изплетени лиани. Навън почти нямаше светлина. Няколко огъня догаряха. Личеше си, че воините се бяха много изморили от този поход. Тя пропълзя навън и тръгна край колибите, като се снишаваше, за да не бъде забелязана от някого. Тръгна към най-близкия край на селото, а това беше откъм езерото. Езерото не беше голямо и можеше да бъде преплувано, но в този миг една мисъл сепна Анви.
— Ами ако има алигатори?
Тя отиде на импровизирания кей и започна да оглежда плавателните съдове. Имаше десетина сала и още толкова лодки. Въпросът беше какво да прави? Как да се измъкне от това укрепление?
Използвай зара. При 1 отиди на 64. При 2, 3, 4, 5 отиди на 87. При 6 отиди на 77.
10
Въпреки нечовешката умора, която Анви чувстваше, тя тръгна надясно и не помисли дори да се отказва:
„Докато има живот, има и надежда“ — кънтяха бащините думи в главата й. Тя дори отново се затича. Погледна назад и установи, че това наистина са преследвачи, които я търсеха, но все още бяха твърде далеч. Тя вече нямаше сила дори да се изплаши, съзнанието й го отбеляза само като факт и продължи да напредва. Трябваше да започне да се спуска от възвишението към брега преди гонителите й да се качат на него и да я забележат. Но точно в този миг до слуха й достигна протяжен вик, тя рязко се обърна и видя, че един от тях се беше покачил и я беше видял. Туземецът мигновено даде знак. Тя разбра, че веднага с цената на всичко трябваше да се добере до брега, а после? Този въпрос сега не й минаваше дори през ума. Тя се затича, падаше ставаше и продължаваше. Стигна най-сетне до мястото, откъдето можеше да слезе на пясъчния бряг. По-скоро търкаляйки се отколкото вървейки или тичайки, тя започна да се спуска към брега. Около нея започнаха да се търкалят цели лавини от по-големи и по-малки камъни. Анви чуваше зверските викове, които идваха от горе, но тя беше като в сън и едничката й цел беше да се добере до брега. Тя тежко тупна на пясъка и веднага скочи и хукна към водата, но почти в същия миг близо зад нея тупна още едно тяло. Тя усети, че един от преследвачите й е съвсем на близо. Реагира по-скоро инстинктивно, отколкото стратегически. Отскочи настрани и рязко се закова на място, набралият скорост туземец не можа да реагира на нейната маневра и, когато прелиташе край нея, тя протегна крака си, а той с крясък се изтъркаля през глава. Анви без да го дочака да се окопити скочи върху гърба му и му нанесе два бързи удара в областта на врата, с цел да го обездвижи за известно време. И остана горда от себе си, че ненапразно беше посещавала тренировките по бойни изкуства. Тя скочи, защото чуваше останалите, които бързо я наближаваха и хукна към брега. Едва сега й мина през ума въпроса: