Выбрать главу

— Какво ще правя там, като стигна? Какъв е смисълът от всичко? Явно няма спасение за мен.

Вече беше на предела на своите сили. Чувстваше, че всеки момент просто ще се стовари на пясъка и няма да може да мръдне. В този миг тя чу глас пред себе си и видя няколко мъже насочили оръжия. Те гръмнаха няколко пъти и това беше достатъчно преследвачите да завият рязко и да изчезнат.

Това, като че ли беше сигнала на краят на силите на Анви. Тя като подкосена падна и загуби съзнание. Анви беше изпаднала в изключително тежка диабетна кома. За щастие лекарят на моряците беше изключително опитен и веднага установи, че загубата на съзнание на детето не е обикновена. За него беше достатъчно да види инсулиновата помпа и да му стане ясно, че детето е диабетик и е изпаднало в тежка диабетна кома. Той веднага отвори чантата на Анви, намери бързодействащия глюкаген, който се използва в подобни извънредни ситуации и без колебание го инжектира в тялото на момичето. Когато се свести, тя беше на палубата на кораб, който по-късно разбра, че е военен и че съвсем случайно се е отбил на този бряг. Част от екипажа по времето, когато Анви се е премятала по надолнището към брега, я е забелязал, нормално любопитството на матросите да ги е завело на мястото, където Анви тупна, а след това скочи и започна да тича към брега. Но след като моряците видели, че детето се сподиря от банда туземци, бързо приготвили своите оръжия и зачакали, но след героичната постъпка на тинейджърката с обезвреждането на най-бързия преследвач, те решили да действат и с изстрели във въздуха прогонили туземците. Анви беше спасена. Сега беше въпрос на време, за да успее да се върне у дома.

Отиди на 101.

11

Анви реши, че е превъзбудена и най-доброто в момента е да отиде да поспи мъничко и след това да реши какво ще прави със съдбата си.

Анви бързо се унесе, защото сълзите й я бяха изтощили до край.

Будилникът на мобилния й телефон я стресна. Анви бързо скочи и натисна копчето, за да спре алармата.

Отпусна се в леглото и се замисли за най-близкото си бъдеще.

Ако все пак въпреки мъката решаваш, че Анви заминава, отиди на 21.

Ако твърдо Анви остава, отиди на 12.

Ако се колебаеш използвай зара. При 1, 2, 3 отиваш на 12. При 4, 5, 6 отиваш на 21.

12

Анви твърдо решава, че си остава у дома и никакви колежи не могат да я съблазнят.

Тя знаеше, че баща й доста време щеше да ходи като замаян, защото той възлагаше големи надежди на нейното бъдеще.

В крайна сметка в живота освен образование, работа и напрежение има и близки хора, които Анви реши да не изоставя.

Така приключва играта за теб, или поне в тази й версия. Следващия път Анви може да стигне и по-далеч от пределите на страната.

Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.

13

Сърчицето на Анви се сви. Тя знаеше, че след броени минути ще се раздели с най-близките си същества. Но тя също знаеше, че ако се поддаде на болката, ще провали всичките си надежди за обучение в чужбина. Заслужаваше ли си това, тя не знаеше, но единственият начин да научи е като отиде в колежа. Тя осъзна, че сестра й говори нещо:

— Искаш ли вода, Анви? Изглеждаш бледа.

— Не, добре съм.

Трябваше да издържи. След малко предстоеше най-тежкото, а именно раздялата. Но тя щеше да издържи.

Времето напредваше. Таткото на Анви й помогна за багажа, който беше чекиран и откаран в багажното отделение, а майка й не спираше със съветите:

— Анви, да внимаваш с басейна! Анви, да не стоиш до много късно! Анви, да не се срещаш с непознати! Анви, обаждай се редовно! И пр.

Анви не чу половината от съветите, защото последните дни беше слушала многократно майчиния репертоар.

От уредбата поканиха всички, които бяха за полета на Анви, и дойде най-критичния миг.

Ако въпреки всичко решиш Анви да се откаже от проектираното пътуване, отиди на 2.

Ако Анви продължава напред, отиди на 22.

Ако се колебаеш, използвай зара. При 1, 2, 3 отиди на 2. При 4, 5, 6 отиди на 22.

14

След като се настани удобно Анви започна да разглежда около себе си. Хората влизаха и търсеха своите места. Имаше няколко бебета, които очевидно нямаха намерение да пазят тишина. Но Анви имаше лек и за това — музика и мощни слушалки.