Започнаха инструкциите от високоговорителите:
— Закопчайте си коланите. В случай на аварийна ситуация следвайте светлинните пътеки по пода, които ще ви отведат към аварийните изходи. Надяваме се, че пътуването на борда на нашия самолет ще бъде незабравимо удоволствие за вас. Под седалките си имате надуваеми жилетки, тъй като по-голямата част от маршрута на самолета минава над океан.
Анви знаеше подробно маршрута. Та нали го беше проследявала многократно по картата в интернет.
Сега за нея беше най-важно да се успокои и да поспи.
Отиди на 32.
15
Тя обаче нещо беше неспокойна. Освен липсата на близките си тя чувстваше и липсата на любимите си вещи. Анви бързо скочи и си взе обратно ръчния багаж.
Отиди на 14.
16
Шансът не е на твоя страна в този случай.
Играта, или поне тази й версия, приключва за теб сега. Опитай пак! Следващия път късметът може да е на твоя страна.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
17
Анви тръгна по пътеката, чиито светлини указваха посоката към спасението, но съвсем скоро разбра, че няма шанс да пробие. Понечи да се върне, но вече напъващи хора й бяха запушили пътя за отстъпление. Пред Анви се изправи лъскавият грубиян, който безцеремонно я блъсна на страни. Тя залитна и си удари главата силно в ръба на една седалка. Но падайки, тя препъна грубияна, който тежко се стовари, а множество крака го стъпкаха.
Анви опита да се изправи, но просто вече нямаше къде.
Последната й мисъл беше, че не беше разумен вариант да използва стандартния начин за добиране до авариен изход.
Е, тази версия на играта приключва за теб, но можеш да пробваш отново.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
18
Да, това е правилното решение, защото Анви няма какво да губи, ако приближи плаващата маса.
Но въпроса е как да приближи наблизо? Отново се поздрави, че ходи на уроци по плуване, и мощно загреба към нещото. Но в басейна беше едно, а в открития океан — съвсем друго. Тя махаше с ръце и крака, но видим резултат нямаше.
— Дали има някакво течение тук, което не ми позволява да се приближа? — запита се тя. — Но все пак трябва да продължа и да стигна онова проклето нещо.
След около половин час установи, че все пак бавно, но сигурно приближава. Но установи и още нещо, което я направи твърде нещастна. Беше започнало да се стъмва. Паднеше ли мрака, тя нямаше шанс да открие плуващата маса. Напъна всичките си мускули, за да ускори придвижването си. Но в този момент нещо изпляска вляво от нея. Тя погледна и видя перка.
— Оу, ужас! Акула ли е това? — Анви затрепери във водата. Стана й ужасно, имаше чувството, че се беше изпотила мигновено. — Е, няма как, тук някъде май ще свърша! — В този момент в съзнанието й изплуваха думите на баща й: „Анви, винаги трябва да се бориш до последно и никога не се предавай предварително! Докато има живот, има и надежда.“ — Прав си, тате! Важното е да се боря докрай!
И тя започна да се бори. Плуваше с всички сили, но като че ли и перката изчезна. Тя се доближаваше доста бързо. И когато мислеше, че акулата или каквото там беше, не я е забелязало, тя чу зад себе си силен плясък. Обърна главица и отново видя перката на някакви си тридесетина метра от себе си.
Ако избираш Анви да продължи борбата, отиди на 85.
Ако предпочиташ Анви да се предаде, отиди на 36.
19
Анви първоначално реши, че вземането на надуваемата жилетка е напразно губене на време и трябваше час по-скоро да напусне самолета. Тя се покатери на облегалката, за да може да скочи на аварийния изход, който беше непосредствено до нейното място. Но тя се сепна:
— Нали долу е океана. Какво ще правя след като нямам жилетка?
Ако искаш Анви да се върне да вземе своята жилетка, отиди на 55.
Ако искаш да продължи без нея, отиди на 90.
20
Анви затвори очи за миг или така си мислеше. Но се унесе в дълбок сън. Когато се събуди тя изплашено видя над себе си надвесени диваците, които здраво я връзваха. Те бързо я занесоха в лодката на предводителя и я положиха на дъното.
Отиди на 69.
21
Тя скочи решително, тръсна още веднъж главица и отсече:
— Заминавам!