Разбира се, че нямаше да се поддаде на връхлитащата я мъка. Все пак от дълго време живее с тази мечта, а и родителите й като че ли все пак щяха да са горди с нея.
Анви стана и си направи още една чаша какао, а часа вече беше 06:35.
След по-малко от час таксито вече щеше да я вози към летището.
Баща й влезе в кухнята и каза:
— Добро утро, Анви!
— Добро утро, тате!
Той си направи кафе и се осведоми за това как е прекарала нощта, но разбира се, че Анви го успокои, че тя е минала чудесно и че няма търпение да отиде в колежа.
Баща й външно беше спокоен, но в душата му бушуваха букет от чувства. Той въздържа порива си да прегърне дъщеря си и да й каже, че просто не иска да заминава, тъй като трудно ще понесе нейната липса. Разбира се, слабост не биваше да се показва.
Анви направи последни приготовления и си помисли за още една чаша какао, но реши, че е прекалено, и си сипа минерална вода от машината. Студената вода я ободри и тя се усмихна.
В 07:30 ч. цялото семейство се настани в таксито, което след по-малко от половин час ги стовари пред зала заминаващи на аеропорта.
Ако искаш Анви да изненада всички и да се откаже на аерогарата, отиди на 2.
Ако продължаваш да следиш малката авантюристка, отиди на 13.
Ако не можеш да решиш използвай зара.
При 1, 3, 5 отиди на 2. При 2, 4, 6 отиди на 13.
22
Не, тя нямаше да се предаде на прага. Анви бързо прегърна и целуна поред най-близките си, като при сестричката си се задържа и за втора целувка. След това със забучени слушалки в ушите гордо закрачи към паспортна проверка, а от там и към автобусчето, което щеше да я закара до самолета. Тя знаеше, че я очакват много часове горе, във въздуха, и смяташе тези часове да ги използва да подреди размътената си главица и разбира се ако можеше и да поспи.
Родителите й я гледаха и и махаха с ръце, докато Анви не изчезна по ескалатора. Тук нервите на майка й не издържаха и тя се олюля. Съпругът й я подкрепи, но тя безутешно захлипа. Сестричката само това чакаше — и тя започна да рони крокодилски сълзи. Баща й смръщен и едва сдържащ сълзите си ги прегърна и двете и ги поведе към най-близкото такси.
Отиди на 52.
23
Импровизираното островче бързо наближаваше скалния процеп. Анви се изплаши да не би да отмине и да не успее да влезе между скалите. Бързо легна по корем и започна да гребе с ръце. В началото нямаше никакъв ефект, но след това като че ли водораслите започнаха да променят своята посока. Анви загреба още по-настървено. Ако продължеше така, щеше косо да влезе в прохода и най-малкото щеше да се блъсне в отсрещните скали. Една вълна й помогна. Анви вече беше на една линия със скалите, които служеха като начало и край на прохода. Тя продължаваше яростно да маха с ръце. Изведнъж я обгърна пълно спокойствие. Водата вече нямаше този устрем и островчето спокойно лежеше на повърхността. Тя се огледа. Беше попаднала в лагуна с големина около 3 км ширина и дължина по продължение на брега около 5 км.
В средата на тази красива лагуна се издигаше остров, но не от водорасли, а истински остров. Анви реши, че това е най-близката й цел и започна да гребе натам. Беше много разумно първо да слезе на острова и оттам да огледа подробно брега. Анви много бавно се придвижваше, тъй като гребеше с ръце и внимаваше те да не попаднат между зъбите на някой морски звяр. Иначе с плуване много по-бързо щеше да стигне до целта.
А и тя нямаше багаж, който да превозва с водораслите. Те си бяха изпълнили достойно мисията да я доведат в тази спокойна лагуна.
Ако искаш Анви да остави водорасловия сал и с плуване да се опита да отиде до острова, отиди на 96.
Ако искаш Анви да продължи бавно да се придвижва със своя сал към острова, отиди на 81.
24
Анви рязко дойде в съзнание. Дали предчувстваше надвисналата опасност или голямата жажда я пробуди, нямаше голямо значение. Тя се огледа и видя, че към нейния остров се приближават пирогите на диваците. Тя скочи ужасена.
— Само това ми липсваше! Да се занимавам с нецивилизована банда разбойници.
Тя реши, че трябва веднага да предприеме нещо. Видя, че може и наляво и надясно да тръгне, но може и нагоре да се изкатери.
Ако искаш Анви да тръгне наляво, отиди на 48.
Ако искаш тя да тръгне на дясно, отиди на 61.
А ако искаш да тръгне нагоре, отиди на 7.
25
Е, Анви определено няма късмет. Защото група туземци връхлитат изневиделица върху нея и за миг я омотават толкова здраво, че не може да помръдне и малкото си пръстче. След това тя е охранявана много зорко и работи усилено за племето, като започва да му показва някои предимства на цивилизацията.