Ако искаш Анви да остане на същото място да си почине малко и да събере сили, отиди на 67.
Ако искаш въпреки умората тя да се отправи надясно в търсене на правилния път, отиди на 10.
Ако се колебаеш използвай зара. При 1 отиди на 67, а при всеки друг резултат отиди на 10.
29
Не, Анви щеше да остане тук и да защитава своята изгодна позиция, а и камъни имаше в изобилие. Тя беше много доволна, просто диваците нямаха шанс! Третият туземец внимателно се придвижваше към нея, но плътно прилепен към скалата, за да бъде по-малка мишена за камъните. Анви си избра един камък не по-голям от голям картоф и с прецизен замах уцели натрапника по корема. Той изкрещя, но след като разбра, че няма по-големи поражения по себе си, бързо се успокои и отново се запромъква. Анви разтревожено си приготви няколко камъка и започна като с градушка да го обсипва. Дивакът героично търпеше, но един голям колкото малка диня камък го удари лошо по пръстите на крака. Това му дойде в повече и той се пусна от скалата, за да хване премазаните си пръсти, но се подхлъзна и така се откри в цял ръст пред камъните на Анви, която без да губи време изстреля няколко с различен калибър. С лудешки крясък туземецът заотстъпва и Анви си реши, че е успяла, когато върху нея скочиха двама туземци и без да се бавят бързо и здраво я завързаха. Без излишно разтакаване я занесоха в пирогата на вожда. А обяснението беше много просто — нападателите бяха намерили пътека, която излизаше в гръб на малката защитничка и докато тя отбраняваше пътеката отпред, те я изненадаха в гръб.
Отиди на 69.
30
Е, тук късмета определено не е на твоя страна, защото ръбът на скалния перваз се оказва твърде близо, а долу чака акулата.
Дотук свършва приключението за теб в тази му версия. Следващия път шансът може да е на твоя страна.
Отиди на 1, ако желаеш да започнеш играта отначало.
31
Все пак Анви решава да си качи ръчния багаж горе, за да може удобно да се настани на седалката и ако може да поспи.
След това Анви се отпусна в удобното кресло и примижа доволно.
Отиди на 15.
32
Анви заспа и започна да сънува своята стая. Присъни й се, че любимата й плюшена играчка — едно дебело прасе — й проговаря с човешки глас:
— Анви, Анви защо ме остави? Сега съм много нещастно.
Видя майка си как шета в кухнята, а сълзите й се търкалят по бузите. Видя и сестричката си, която хранеше домашните любимци. И двете много обичаха животните и имаха въпреки протестите на родителите си много домашни любимци — риби, жаби, зайче, чинчила и куче.
В съня й се мярна мимолетно и лицето на баща й, но както обикновено той беше сериозен и й каза:
— Анви, дръж посоката и не се отклонявай от целта!
Някой я побутна. Анви се стресна и ококори хубавите си сини очи. Видя надвесената стюардеса, която й поднасяше храна и я попита:
— Какво да бъде за пиене?
— Сок от ябълка. Благодаря! — отговори Анви.
Пое сока и започна да се храни. Беше изгладняла като вълк. След като се нахрани, отново се отпусна назад и започна да си мисли за приятелите и семейството.
Неусетно Анви заспа. Толкова дълбоко спеше, че нищо не я смущаваше. Даже започналата прогресивно да се увеличава турбуленция. Самолетът все по-силно и застрашително започна да се клати.
Отиди на 53.
33
Анви се хързулна по пързалката и не успя да разбере какво точно става, но в един миг започна да потъва в разлюляната вода.
Мислеше, че никога повече няма да види слънчевата светлина.
— Дали краката й бяха здрави? — чудеше се тя.
Нагълта се с вода, но не можеше да се изкашля, защото беше под вода. Тя започна да се задушава.
По такъв ли начин трябваше да се сбогува с всичките си надежди за бъдещето?
Съзнанието й се замъгли.
Може би всички, които умират се чувстват по този начин. — Това й беше последната мисъл.
Отиди на 58.
34
Да, умората беше много голяма и сладката мисъл да се остави на вълните много й допадаше. Но дали това не беше най-голямата грешка?
Дали не беше по-разумно да се поогледа внимателно, защото тя беше чела, че океанските течения са много бързи и трябва да е нащрек постоянно, защото забележеше ли нещо, то можеше това да бъде земя, кораб или друго спасително средство.