Артър Конан Дойл
Приключението със строителния предприемач от Норуд
I.
— От гледна точка на експерта — рече веднъж Холмс — Лондон стана най-скучният град откъм престъпленията след смъртта на професор Мориарти.
— Едва ли ще се съгласят с вас примерните граждани — казах аз.
— Разбира се — усмихна се Холмс. — Не искам да съм себелюбив.
Току-що бяхме свършили закуската си и се отстранявахме от масата, но приятелят ми явно искаше да продължим да говорим по темата.
— Обществото разбира се, спечели от кончината на професора, по този въпрос няма спор, но бедният, лишен от работа специалист като мен, остава без всякакво сносно занимание. Докато беше жив Мориарти, утринните вестници даваха определени надежди за бъдещи схватки. Понякога, Уотсън, аз виждах в някое малко съобщение следа, напомняне, вниманието ми се изостряше, бях нащрек. Фактът, че великият зъл ум на професора съществува, можеше да се долови по най-малкото трепване в края на паяжината. Само от това движение аз разбирах, че в центъра на огромната паяжина е концентрирана и действува съвършената и умна машина, наречена професор Мориарти. За моята работа като експерт по престъпленията от висок ранг нито една столица не беше в състояние да ми даде такива възможности, както милионния Лондон. А сега…
Холмс сви рамене, без да иска да коментира по-нататък своите заслуги по ликвидирането на професора, като явно скромничеше в този случай Бяха минали няколко месеца от завръщането на приятеля ми, което аз описах в разказа „Приключение в пустия дом“. По негово настояване аз се завърнах в нашата стара квартира на Бейкър стрийт, за да делим заедно доброто и лошото на ергенския живот. Частната си клиентела в Кенсингтън продадох доста изгодно на един млад лекар, на име Уорнър. Той почти без възражения прие предложената от мен висока цена, нещо, което ме учуди, но след години успях да си обясня този факт. Оказа се, че доктор Уорнър е далечен роднина на Холмс и последният явно му бе осигурил част от средствата за тази сделка.
Не може да се каже, че откак се пренесох в старата квартира, животът ни беше протекъл монотонно. Сега, когато преглеждам записките си от този период, виждам случая с документите на президента Мурильо, а също и рискованото приключение с холандския параход „Фрайлънд“, при което едва не загубихме живота си. Студената и горда натура на Холмс стана причина подробностите от това приключение да не видят бял свят до момента.
И така, поддържайки този полусериозен разговор, можеше да настъпи краят на деня, ако вниманието ни не беше привлечено от лудешко звънене, след което последва удар, нанесен вероятно с юмрук по външната врата. Някой шумно влезе в коридора, по стълбите се чуха бързи стъпки и след това в стаята се втурна млад човек с безумен поглед, блед, раздърпан и задъхан. Той ни погледна и като долови въпросителните ни погледи явно се опомни и започна да се извинява за неприличното си нахлуване.
— Извинете, господин Холмс — извика той. — Не се сърдете. Полудявам, господин Холмс! Аз съм нещастният Джон Хектор Макфарлан.
Той произнесе името си така, сякаш това беше достатъчно да обясни посещението и поведението му, но и по лицето на Холмс не личеше, че знае нещо повече от мен.
— Вземете цигара, господин Макфарлан, — каза Холмс, като му поднесе табакерата. — Убеден съм, че моят другар доктор Уотсън би ви предписал успокояващо лекарство. През последните дни е много горещо. А сега, ако се чувствувате малко по-добре, моля седнете отново и ни разкажете тихо и спокойно кой сте и какво желаете. Вие си казахте името така, като че ли би трябвало да го знаем, но повярвайте ми, освен че не сте женен, че сте юрист и че страдате от задух, друго нищо не ни е известно за вас.
Тъй като съм запознат с методите на моя приятел, не ми беше трудно да проследя наблюденията му: дрехите носеха отпечатък на немарливост, от джоба му стърчаха някакви съдебни книжа, емблемата на юристите беше закачена за верижката на часовника, а задуха като лекар можах да констатирам веднага. Нашият клиент облещи очи от учудване.
— Всичко това е вярно, господин Холмс, а като притурка към казаното съм и най-нещастният човек в целия Лондон. Умолявам ви, не ме изоставяйте, господин Холмс! Ако дойдат да ме задържат преди да съм ви разказал историята си, помолете ги да ми дадат възможност да ви разкажа всичко! Бих отишъл с радост в затвора, ако зная, че ще защищавате моите интереси!
— Защо да ви арестуват! — извика Холмс, — Това наистина е много прия… много любопитно. По какво обвинение очаквате да ви задържат?
— По обвинение в убийството на господин Джоунас Олдакр от Норуд.