Лицето на приятеля ми изрази съчувствие и, както ми се стори, не без примес на удоволствие.
— А пък аз ей сега по време на закуската — рече Холмс — коментирах с моя другар доктор Уотсън, че сензационните случки изчезнаха от вестниците.
Нашият посетител протегна ръката си, която все още трепереше и взе от коленете на Холмс „Дейли Телеграф“.
— Ако бяхте надзърнал във вестника, щеше да ви стане ясно защо мисля, че моето име е известно вече на всички. Тогава бихте оценил важността на всичко, което ще ви разкажа.
Той разтвори вестника и посочи някъде в средната страница.
— Ето го тук и с ваше позволение ще ви прочета съобщението. Слушайте, господин Холмс. То е озаглавено: „Тайнствена случка в Долни Норуд, Изчезването на известния строителен предприемач. Подозира се убийство и палеж. Ключът за откриване на престъпника.“ Та ето, с този ключ те вече действуват, господин Холмс, Зная, че той ще ги доведе неизбежно до мен. Следяха ме още от станцията на Лондон Бридж. Сигурен съм, че само чакат заповедта за задържането ми.
Младият мъж отчаяно кършеше ръце и не можеше да стои спокоен на стола. Погледнах с любопитство човека, обвинен в такова жестоко престъпление. Той беше светлорус с някаква, бих я нарекъл, безцветна красота, с изплашени гълъбови очи, гладко избръснато лице и недотам очертани чувствени устни.
Беше сигурно двадесет и седем годишен. Облеклото и държането му издаваха човек от средната класа. От джоба на леката лятна дреха стърчеше снопче надписани съдебни актове; които именно издаваха занятието му.
— Да не губим време — каза Холмс. — Уотсън, моля, вземете вестника и прочетете съобщението.
Под заглавието, което ни беше посочил нашият посетител и което беше набрано с едри букви, аз прочетох пълната с намеци и внушения статия:
„Миналата нощ или днес призори, в Долни Норуд е станало събитие, което опасяваме се, сочи на извършено тежко престъпление. Господин Джоунас Олдакр е добре известен жител на това предградие. В продължение на дълги години се е занимавал със строително предприемачество. Господин Олдакр е неженен, петдесет и две годишен и живее в Дик Ден Хауз в края на ул. Сийдънъм. Познават го като човек с особени навици. Живее усамотено. Преди няколко години съвсем престанал да се занимава със строителство, от която професия, както се говори, е натрупал добро състояние. Независимо от това в двора, зад къщата все още съществувал склад с дървен материал за строеж. Миналата нощ една от грамадите с греди е пламнала. Веднага на мястото на пожара е пристигнала пожарната команда, но сухите греди пламтели с голяма сила и намесата на пожарникарите е била безуспешна. Гредите изгорели. Този случай изглежда е щял да бъде причислен към обикновените, но някои факти загатват за престъпление. Присъствуващите били учудени, че на местопроизшествието не се е явил самият стопанин, а след направената проверка се установило, че той е изчезнал от дома си. Огледът на спалнята му установил, че леглото не е оправяно за спане, огнеупорният шкаф е бил отворен, някои важни документи са разхвърляни из стаята и най-после, че е имало признаци за борба на живот и смърт, тъй като са открити следи от кръв и един дъбов бастун, чиято дръжка е била също леко зацапана с кръв. Знае се, че късно вечерта господин Джоунас Олдакр е приел в спалнята си посетител — младият лондонски адвокат Джон Хектор Макфарлан. Полицията счита, че има в ръцете си много убедителни доказателства за причините на престъплението и че скоро ще последват съвсем сензационни разкрития. Малко по-къс но. Носят се слухове, че Джон Хектор Макфарлан наистина е задържан по обвинение в убийство. Със сигурност се знае, че е дадена заповед за задържането му. Следствието в Норуд е открило нови зловещи доказателства. Освен признаците на борба в стаята на нещастника, установено е, че френският прозорец е бил отворен, а из двора са открити следи, като че ли нещо е влачено и най-после, установено е, че из пепелта от пожара са намерени останки от изгоряло тяло. Полицията предполага, че е извършено много жестоко престъпление, а именно, че жертвата е била пребита до смърт с бастуна в спалнята, че са ограбени важни книжа, след това трупът е бил завлечен до грамадата с греди, след което материалът е бил подпален, за да се прикрият следите. Воденето на следствието е предадено на опитния инспектор от Скотланд Ярд Лестрейд, който с привичната му прозорливост и енергия следи нишките на престъплението.“
Шерлок Холмс изслуша това интригуващо съобщение със затворени очи и скръстени ръце.
— Разбира се, този случай има няколко любопитни страни — каза накрая той, — Мога ли да ви запитам, господин Макфарлан, как така сте още свободен при наличието на толкова тежки улики против вашата личност?