— Наричайте ме мистър Фърпоу.
— Но ние дори не се познаваме!
— Съвсем не е трудно да събереш сведения за някой, способен да ти свърши работа. Отговаряте на известни изисквания.
— Кога ще се запознаем?
— Вече го направихме, засега нямам възможност за лични контакти. Ще се задоволите с телефонни разговори, при които ще получавате указания.
Следващите няколко месеца бяха изминали под знака на измамно чувство за величие. Чарлз ликуваше и развиваше трескава дейност. Закупуване на терен, договори със строителни фирми, производители на компютри, инсталационни роботи, хиляди непознати за него уреди; временни складове, разправии с транспортни фирми, графици за доставка на материали, заповеди, подписи на чекове. В резултат сградата бе поникнала като гъба. Всичко изглеждаше прекрасно до момента на настаняването си в кабинета. Почти беше свикнал да свързва мистър Фърпоу с абстрактен телефонен глас, способен да дава пари и нареждания, нереален като конкретна личност. Но един ден той го повика при себе си.
Спомняше си, че мис Фелоу все още не бе назначена. Прекоси празната секретарска стая и неуверено влезе в почти голото помещение. Върху кристалното бюро в дъното бе вдигнал краката си човек с неопределена възраст, Изисканото облекло и сладникавата хубост на лицето му създаваха представа за артист от някой безкраен холовизионен сериал, излъчен в близкото минало. Видът му красноречиво говореше, че няма намерение да се ръкува, нямаше къде да седне и остана прав срещу него.
— Може да ме разгледате, в бъдеще няма да ви се случва често — бе казал той равнодушно. — И въпреки дистанцията, желая нашите отношения да останат ясни: аз нареждам — вие изпълнявате. Ще приемате посетителите на фирмата, ще наблюдавам и коригирам вашето поведение. Останалите служители няма да имат достъп до мен, в сградата трябва да се поддържа абсолютен ред и дисциплина. По всяко време ще ми бъдете под ръка, а утре в девет часа сутринта ще посрещнете моята секретарка, охраната на входа е предупредена. В девет и трийсет тя ще ви даде списъка на предвидения щат и ще пристъпите към назначаване на персонала. Шефовете на отдели ще поемат основните дейности, вие ще координирате движението на документи, без необходимост от вникване в тяхното съдържание. При нужда от справка за всеки бъдещ служител, обръщайте се към секретарката. СИМАКС разполага с информационни възможности, недостъпни дори за престижни ведомства. Засега достатъчно, свободен сте.
Чарлз бе излязъл, настръхнал от раздразнение, близко до мисълта да прати и него, и фирмата му по дяволите. Не понасяше такава безцеремонност и не изпитваше страх от евентуално уволнение. Още с навършване на пълнолетие бе станал притежател на някаква мистериозна рента, която макар и твърде по-малка от заплатата в СИМАКС, даваше възможност да съществува независим от никого. Печелеше и допълнително от извършване на финансови експертизи, досега не бе успял да разбере защо тогава не ритна вратата на изхода, не напусна сградата и не излезе на чист въздух? Нима, ако веднъж се продадеш, е толкова трудно да възвърнеш свободата си? Или причината беше секретарката със смешната фамилия Фелоу, която на следващия ден го нокаутира с красотата си? Остави го лишен от говор, с тъжното чувство за непълноценност в деликатната зона на съзнанието си, подчинена на висшите емоции. Знаеше причината, не му се случваше за пръв път. Беше я издигнал на пиедестал, като непристъпна богиня на въжделенията му. По този начин сам бе сътворил непреодолима преграда, която му пречеше да постигне по-близки отношения. Впоследствие плахите му опити в търсене на интимност неизменно пропадаха, парирани от хладната й учтивост.
Мелодичният звук обяви края на работното време. Чарлз Медоу изплува в зоната на настоящия миг, взе празното куфарче от крокодилска кожа, целящо да всява респект всред служителите от по-нисък ранг, и се запъти към вратата на кабинета. Малко по-късно почтително сведените погледи в асансьора го накараха да възвърне придобития напоследък вид, така често изгубван след всеки разговор с мистър Фърпоу.
Потокът от служители се разпиля по паркинга. Той се запъти към белия спортен "Мерцедес", по който липсваха слънчеви панели, отвори вратата до волана от дистанция, после се настани на удобната седалка и преди да я затвори, случайно забеляза Хенри Биши, заврян под предния капак на пикапа си. "Ето един от малкото честни хора в Дарвил" помисли Чарлз и включи захранването на компютъра — "Интересно, колко дълго ще издържи?"
Докосна сензора, програмиран да насочи колата към собствения му дом, и докато стоеше удобно облегнат, улавяйки с част от зрението си самостоятелните движения на волана, го осениха други мисли, свързани с Джеймс Фърпоу. Този нахален тип не се усмихваше, не се здрависваше с никого и не приемаше посетители. Нещо в държанието му не беше нормално, но не можеше да определи какво точно. Никой не го бе забелязал да влиза или излиза от сградата, това будеше подозрение.