— Нямам претенции за познания в областта на робототехниката, но досега не се е случило.
— Съществува като възможност, набий си го в главата! Като предстоящо вероятно събитие.
— А инспекторите по робототехника?
— Подкупени са, те винаги са били подкупни. Питам се: на кого са нужни роботи, които не спазват общовалидни закони? Предполагам, че в случая по-евтината им цена няма значение. СИМАКС е автоматична мина или предприятие без производствен персонал, където се разрешава употребата им. По-скоро причината е в блока за дистанционно управление с по-висша степен на йерархия, вграден в корпусите на всеки от тях.
— Не разбирам.
— Това означава, че могат да бъдат активирани и командвани от разстояние. При такъв режим на работа, те няма да се подчиняват на човека, който в момента борави с тях.
— И кой според тебе ще ги командва дистанционно?
— Не знам, но скоро ще науча. Този тип се намира някъде съвсем наблизо, усещам го. Ние единствени имаме достъп до по-голямата част от сградата, ако откриеш нещо подозрително, уведоми ме. Впрочем, какво ти е мнението за Големия бос?
— Никакво. Никой не го е виждал лично, освен шефа ми.
— Виждаш ли, още една странност, достойна за удивление. Слушай, Хенри, сетих се за нещо. Разбрах, че притежаваш работилница за ремонт на уреди. Ще ме пуснеш ли в нея за няколко часа? Например утре, ако нямаш нищо против.
— Съгласен съм. Какво си намислил?
— Скоро ще узнаеш. ТЕ не са способни лесно да излъжат Франк Гарсиа, ще им приседне. Но обезателно трябва да поприказвам с Чарли, ще му задам някои въпроси.
С някакво шесто чувство разбрах, че се отнася за шефа ми, не подозирах за близките им отношения. Това ме подсети за поставените задачи, които все още не бях изпълнил.
— Освен стелажа при програмистите, ще подменям и кабел в твоя склад — заявих решително, защото Франки посягаше към нова кутия бира. — Моля те, дай ми робот!
— Никога няма да се промениш, нещастнико! — изрева той ядосано. — Сега излез навън, преброй до десет, после почукай на вратата и повтори за какво си дошъл. Все пак трябва да регистрирам присъствието ти, през това време ще съм преминал от запис на живо.
Изпълних нареждането и кой знае защо, се почувствувах гузен пред него. Той ме придружи до склада, активира един от металните истукани и ме остави с него. Дадох необходимите нареждания и неволно се загледах в мощните манипулатори, способни без усилие да отрежат човешка ръка. "Глупости!" — казах си и се помъчих да се съсредоточа върху нещо друго, но не се получаваше. Приказките на Франк бяха посели семената на съмнението, околната обстановка не изглеждаше уютна както преди. Насочих поглед към останалите роботи, замръзнали в тесните си ниши, и неволно усетих пристъп на страх.
Когато най-сетне напуснах склада, душата ми се отпусна. Реших, че тромавият робот не е особено необходим за закрепването на стелажа, можех да мина и без него. Отидох при Франки, за да му върна магнитната карта за бравата на склада, и го заварих зает с предишното си занимание. Изгледа ме с помътнели очи и се ухили, беше подобрил настроението. След като го напуснах, останах с чувството, че едва ме позна. Беше се натряскал жестоко, нещо невъзможно за свойствата на бирата. Сигурно в бюрото му се криеха и запаси с по-твърдо гориво.
глава 5
Франк Гарсиа е подложен на укори, след това посещава Хенри Биши и осъществява част от плановете си.
— Франки, защо се напи така свински?
Отново е гласът на съвестта ми, която заплашително е повдигнала показалец, съвсем неспособна да се справи с лошите навици. Притискам я между гънките на мозъка си и поглеждам часовника. Този път Джули е проявила тактичност, оставила е скандала за по-късно. Събитията от предишния ден бавно изплуват, придружени от късния час на почти обедното време. Главата ми е надута камбана, понесла страданията на цялото човечество. Правя усилие, ставам от леглото и се отправям към тоалетната, където ме очаква освобождаване от натрупаните в организма вредни вещества. След това поглеждам физиономията си в огледалото и никак не се харесвам. "Докога, Франки, докога?" — освобождава се арестуваната съвест и се опитва да ме накара да се почувствам неудобно. Заглушавам я с мехурчетата, които излизат от таблетката в чашата вода, изпивам течността и се опитвам да концентрирам мислите си, а те все още блуждаят като изгубени овце в очакване на стопанин. Трябва да издържа предстоящата буря, да понеса потока от укори и да изляза пречистен. Ето, вратата зад мен се отваря, ангелът на възмездието пристига.