— Гасител на електромагнитни вълни, съвсем просто нещо — отвръщам примирително. — Генериране на обратна на излъчваната вълна амплитуда — познато е от миналия век. Е, ще внеса няколко допълнителни усъвършенствания, като автоматична настройка и регистрация на посоката, както и необходимата избирателност. Не са кой знае какви чудеса.
— И за какво ще служи?
— Ще ликвидира дистанционни команди, отправени към роботи, ще установява посоката на източника им. По такъв начин при екстремна ситуация ще се осигурява бездействието на тези тъпи машини или по-просто казано — собствената ни сигурност.
— Изглежда, че тази муха напълно е забръмчала в главата ти. Уверен ли си, дали обезателно трябва да го направиш?
— Не схващаш сериозността на положението. Нямам намерение да продължавам работа в условие на постоянна опасност, длъжен съм да взема предпазни мерки.
— Сериозен довод, почти съм склонен да го приема. А как ще вкараш уреда в СИМАКС? Още на пропуска ще те хванат.
— Помислил съм и за това. Най-лесно е да го внесе този, за който" е предназначен. Например някой робот с рекламация в гаранционния срок. В склада има няколко такива с неизправности в серво-механизмите. След поправката всеки робот се връща обратно, а коремът му е достатъчно удобен, за да го напълня с каквото поискам. Но преди това трябва да поставя бръмбарчета под камерите и да направя запис с друг робот, който се внася първо в моята стая, после в склада — трябва ми време, за да отворя и затворя корема му. Ако дотогава намеря и оръжие, ще бъде още по-добре.
— Не прекаляваш ли с мерките, Фраики?
— Отдавна съм доказал на себе си, че не съм малоумен. Скоро ще стане нещо, предчувствам го.
Докато приказваме, поялникът, клещите и отвертката танцуват в ръцете ми, кутията бързо се запълва. Остава да монтирам антената, да поставя батериите и да изпробвам произведението си. Мога да го направя с радиото на колата.
— Готово, Хенри — заявявам след двайсетина минути. — Радвам се за съдействието!
— Само не разбрах откъде ще намериш оръжие, законът забранява употребата му от граждани.
— Остави тая работа, намират се хора за всичко.
— А после, какво ще правиш?
— Зависи от обстоятелствата. Да не забравя, утре те каня на гости, имаш ми адреса. И запомни: вкъщи никакви приказки на тази тема, поне засега.
— Благодаря за поканата, ще дойда.
— Приготвил съм изненада — приключвам разговора и му намигам.
Оставям го в недоумение и излизам навън, гордо понесъл произведението си. Влизам в колата, намествам се на седалката и включвам радиото. Звукът се появява за миг и веднага изчезва като с магическа пръчка. Включвам компютъра, натискам сензора с индекса на дома ми. Представям си как електронната тъпотия се блъска по чиповете с решението за най-краткия път до там. Чувствам се доволен от себе си, отпускам се и леко примижавам.
Глава 6
Новите неприятности на Чарлз Медоу и опасното му приключение. Той ги споделя с Франк и Хенри, освобождава се от задръжки и се превръща в техен съучастник
Въпреки снощното парти и последвалото хапче приспивателно, Чарлз Медоу извърши подвиг — не закъсня за работа. По пътя към кабинета с удоволствие си спомни за събитията от предишната вечер, най-вече за запознанството с Хелън. Нейната интелигентност го бе впечатлила, но като цяло физическата й привлекателност беше останала на заден план, затъмнена от ослепителното сияние на мис Фелоу. Въпреки това бе прекарал отлично. Разсмива компанията заедно с Лжули, Хенри се оказа умно момче, а Франк не прекали с пиенето. Отдавна не се беше чувствал толкова добре — като риба в почти забравена собствена приятна вода.
Чарлз влезе в кабинета си, разсеяния му поглед се спря на луксозния бележник върху бюрото и мислите му с неудовлетворение се върнаха към неприятните служебни задължения. Трябваше да се свърже с Ричард Пъркинс, шефа на финансовия отдел, после с доктор Пупенхаймер — юриста на СИМАКС, за да обсъдят иска за допълнителни разходи, предявен от транспортна фирма, обслужвала строежа на сградата.
Тъкмо се канеше да посегне към видеофона, когато от екрана на вътрешния комутатор го изгледаха воднистите очи на Джеймс Фърпоу.
— Досега не сте потърсили нито Ричард Пъркинс, нито доктор Пупенхаймер. Беше необходимо да го направите през изтеклата седмица — добави безжалостно.