— Ще отида първо до долу, за да разбера какво става. Предлагам след час да се срещнем в моя кабинет.
Слизането по стъпалата му се стори безкрайно, впоследствие нито Франк, нито Хенри се оказаха на работните си места. Откри ги в страничния коридор на приземния етаж, заобиколени от няколко робота. Застанали до трансформаторната клетка на сградата, проверяваха централното електротабло.
— Главните предпазители са изключили — съобщи Хенри. — Реагирал е и масленият прекъсвач на трансформатора. Полученото претоварване е било внезапно и високо по стойност. Все още не откривам причината, но след малко захранването ще бъде възстановено.
— Тук стават странни неща — заключи Франк и Чарлз мълчаливо се съгласи с него.
— Вече всичко е наред — съобщи Хенри. — Компютри, асансьори и телевизионни камери отново са в действие. Повредата е отстранена, мистър Медоу.
След няколко минути Чарлз се завърна в кабинета си и докато се двоумеше дали да прибере малкото си вещи и повече да не стъпи в него, екранът на вътрешния комутатор светна. От него отново го гледаше сладникавата физиономия на Големия бос.
— Разбрах, че сте имали недоразумения със секретарката ми — каза той. — Защо ме потърсихте, без да съм ви повикал?
— За да съобщя, че при още едно некоректно отношение от ваша страна ще напусна. Но от вас нямаше и следа, бяхте се изпарил.
— Смятате ли, че непременно трябва да присъствам в сградата? Във века на суперкомуникациите това може да става и дистанционно. Предаденият от разстояние образ е напълно достатъчен, за да изпълнява необходимите си функции, а образът съм аз. Доволен ли сте от обяснението?
Чарлз се почувства объркан, но това, което чуваше, звучеше логично.
— Съвсем не се стряскам от предупреждението за напускане — продължи Джеймс Фърпоу. — Не го желая, някак си свикнах с вас, но искам да ви направя образцов служител. Ако решите да се махате — ваша работа. Все пак премислете добре.
— Защо използвате робот за секретарка? — реши да смени темата Чарлз. — Изобщо не е престижно.
— Така съм преценил. Човешката психика е неустойчива, роботите са по-изпълнителни от хората. За в бъдеще внимавайте с отношенията си с нея, разбира се, ако решите да останете на работа. Но ако още веднъж нарушите нарежданията й, сърдете се сам на себе си.
Безизразните очи изчезнаха и се смениха с тези на Ричард Пъркинс. — Готови сме, да пристигаме ли? — попита.
— Да — потвърди Чарлз и въздъхна. Интуитивно усещаше, че нещо около него не е наред.
Седмицата измина мъчително. Отново беше поканен на гости от Франк и Джули, прие и реши да се напие, тъй като увеличените дози сънотворни таблетки напоследък не оказваха нужното въздействие.
Вечерта премина тягостно. Мълчеше и поднасяше чашата към устата си, индиферентен към всичко. Затворен в себе си, не се поддаде на чаровете на Хелън, около него се образуваше пустота. По някое време принуди Хенри да се обръща към него по име, след това капитулира, не издържа на вътрешното напрежение и разказа за случилото се през деня.
— Казвах ли ти, Хенри — просъска Франк след като го изслуша. — СИМАКС е свърталище на побъркани, гарантирам го! Предлагам да сформираме група за разследване, сигурно никой от нас няма да има нищо против. Уверен съм, че Големия бос е излъгал. Не може да се намира някъде другаде и същевременно неотстъпно да следи какво става във фирмата. Предлагам през следващата седмица да го подложим на тест, който да установи дали имаме работа с нормална личност. В точно определен час всеки от нас ще направи нарушение на приетата дисциплина, а аз ще мина без "бръмбарче", обещавам. Ако едновременните ни действия бъдат засечени, гарантирам, че нямаме работа с нормална личност, а с нещо друго, за което смътно се досещам.
— Не разбирам, Франки — профъфли Чарлз. — Защо непременно трябва да го направим?
— Имайте ми доверие, винаги зная какво предприемаме Ако искате, наречете го въпрос на усет. Засега е само предположение — толкова невероятно, че още не смея да го споделя. Но то засяга вас и бъдещата ви сигурност. Кажете, за Бога, съгласни ли сте?
Добре, че Джули и Хелън бяха изчезнали в кухнята, по този начин се спестяваха серия неудобни въпроси. Чарлз постепенно си даде сметка за влизане в заговор против статута на СИМАКС, но се почувства значително по-добре. Отново имаше настроение, малката човешка общност около него му действаше успокоително. Промяната в отношението към Джеймс Фърпоу го правеше свободен от предишните си задръжки човек; вече когато пожелаеше, можеше да го прати по дяволите. Предложението на Франк намирисваше на някакво приключение, в него отново се събуждаше предишният весел Чарли.