Чарлз изтърпя поредното наставление на Джеймс Фърпоу и се замисли за някога казаното от него: "Ще координирате движението на документи без необходимост от вникване в тяхното съдържание". Фразата съдържаше елемент на забрана и беше дошъл моментът да й се противопостави, като вникне в същността на нещата.
Отвори папката с копия от компютърни разпечатки на вътрешна кореспонденция и. се зае с изучаването й. След детайлното й изследване, в съзнанието му постепенно започна да се оформя някаква схема, учудваща със собствената си нелогичност. Една от докладните записки гласеше:
НА ВНИМАНИЕТО
НА ДЖЕЙМС БОУЛДИНГ ФЪРПОУ
ПРЕЗИДЕНТ НА СИМАКС.
От Бони Полански — отдел "Реклама", и Марвин Джоунс — отдел "Перспективно Развитие.
Относно: Бъдещо сътрудничество с "Дженеръл Илектрик"
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
Позволяваме си да Ви уведомим, че след посещението на Ед Питър Картър — представител на "Дженеръл Илектрик", и проведената с него среща, възниква необходимостта от по-тясно сътрудничество с цитираната фирма. То може да бъде конкретизирано не само чрез обмен и продажба на програмни продукти, но и с бъдеща съвместна дейност, например производство в областта на микроелектрониката.
Моля, след запознаване с приложения анализ, да изразите мнението си по въпроса.
С ДЪЛБОКО УВАЖЕНИЕ:
Следваха подписите на Бони Полански и Марвин Джоунс. В горния край на свободното бяло поле се мъдреше резолюция: "За мнение от останалите отдели", придружена от красивия подпис на Големия бос, въпреки че никой досега не го беше виждал да се подписва. Под него стоеше датата десети октомври.
На 12-и октомври същият документ бе попаднал в отдел "Маркетинг", на 14-и същия месец завеждащата отдела Берта Мили го бе препратила до Ричард Пъркинс във финансовия отдел. На 17-и октомври на него се мъдреше резолюция от юриста на СИМАКС — доктор Пупенхаймер, който от своя страна на 18-и същия месец бе препратил докладната в строителния отдел на Джим Перино. Почти незабавно преписката бе продължила пътешествието си до двайсет и четвъртия етаж. Преминавайки през секретната служба на Боб Слейтън, оттам бе продължила пътя си към шефа на "Международни връзки" — Дик Аткинс, и с дата 30-и октомври се бе завърнала в отдел "Маркетинг", откъдето Берта Мили съвсем добросъвестно го бе върнала на Джеймс Фърпоу.
Листът с докладната изглеждаше почернял от резолюции, а най-долната носеше датата пети ноември. Принадлежеше на Големия бос и имаше следния текст: "До Марвин Джоунс — "Перспективно развитие", и Бони Полански — "Реклама". За окончателно мнение."
Подписът под резолюцията беше идентичен близнак на този, в най-горното бяло поле. Кръгът се беше затворил.
Чарлз Медоу зина от удивление, получената информация изглеждаше чудовищно. Определено напомняше за нещо прочетено в зората на собственото му развитие, той се мъчеше да си спомни и не можеше. Разтърси глава с досада и се зае да разлиства останалата кореспонденция. След около час проучване усети, че е обзет от ужас. Общото възприятие от останалите преписки не се отличаваше от първоначалното. Мисълта за такава непостижима степен на бюрокрация изглеждаше несъвместима с околната обстановка — с компютъра, последен модел, с климатичната инсталация и с плота от кристално стъкло върху бюрото му. При наличие на такава тромава дейност, откъде извираха толкова пари? Изглеждаше невероятно!
Той се сети за предстоящата вечер и се усмихна злорадо. Фактите се трупаха, Франк наистина бе надушил нещо и съзаклятниците щяха да имат широко поле за коментари. А утре? На следващия ден трябваше да вбеси Големия бос с поведението си. Двайсет и петият етаж бе забранен за посещение от служители, без специално повикване от страна на "мис" Фелоу, следващият изобщо не влизаше в сметките на никого. Водеше се обслужващ, там се намираше машинарията на климатичната инсталация, задвижването на асансьорите и може би още нещо? Да се разходиш над главата на Големия бос изглеждаше примамливо. Чарлз Медоу се вживя в предстоящата реализация на замисъла си, предвкуси плодовете на собствената си революция и доволно потри ръце. Възможните последствия изобщо не го интересуваха и той вътрешно се закле да изпълни замисленото.