Остатъкът от времето в СИМАКС мина безинтересно. Изчака сигнала за приключване на работния ден и изхвръкна от кабинета. Досадата беше свършила, жадуваше да излезе.
Навън кокетно го очакваше белият спортен "Мерцедес"; той се вмъкна в него, настани се и започна да си подсвирква. После с подминаването на пресечките, предишният Чарли окончателно се върна към себе си и спря на десета улица, за да купи цветя на Джули — единствената в този град, която поне малко го разбираше. Когато спря пред дома й, бе посрещнат от Франк.
— Като че ли си подранил, доста бързо си бягал от СИМАКС — ухили се той насмешливо.
— Ако искаш, да намина по-късно — смути се Чарлз. — Мислех да помогна в кухнята.
— Не се прави на интересен — рече със скука в гласа Франк. — Джули е точно там, където си възнамерявал да отидеш. Продължавай нататък с букета, ефектът ще бъде страхотен. А аз ще те следвам с курс към хладилника. Този добре измислен от хората уред обича да съхранява изстудена бира.
Донякъде притеснен от саркастичния тон, Чарлз все пак изпълни нареждането на Франк и след миг Джули го притисна в прегръдката си.
— Колко си мил! — възкликна тя. — Вземи онази престилка и не обръщай внимание на пияницата зад тебе! На него никога не му е минавала мисълта да направи сандвич, пиенето го храни достатъчно.
Хелън и Хенри пристигнаха почти едновременно. След като се видяха, лицата им промениха цвета си, а причината не бе трудна за отгатване.
— Отборът се събра в пълен състав — отбеляза дълбокомислено Франк. — Можем да пристъпим към разбор на темата.
И той разказа за разговора си с Джим Перино и направения от него извод.
— Предполагах го — намеси се Чарли. — Напоследък също си мисля, че Джеймс Фърпоу не е нормален човек.
— Какво тогава? — попита Джули.
— Фантом — отвърна Франк. — Дух, призрак, извънземен, но не и човек. И въпреки това, трябва да извършим проверката, за да се убедим окончателно.
— А после? — обади се Хенри.
— Какво после? — запита Франк с недоумение.
— После какво ще стане?
— Ще го разобличим, естествено. Ще го накараме да се махне, да изчезне нанякъде или нещо такова.
— И ако с него изчезне и СИМАКС? Тогава с какво ще се занимаваш, Франки? — намеси се Джули, а Хенри замислено наведе глава.
— Не съм мислил по въпроса, нито съм предвиждал такава възможност. Може би зад Джеймс Фърпоу стои някоя истинска личност и по-нататък нещата ще се уредят. Но засега в СИМАКС мирише на гнило и ние сме изложени на постоянна опасност. Искам да разбера защо е така и не мога да позволя някакъв си дух да се разпорежда с неприкосновеността на толкова хора.
— Поне да беше от приятните — въздъхна Чарли. — А той се държи като отровна гадина.
— Като във фантастичните филми! — възкликна Джули. — Там е пълно с компютъра духове и холографски призраци.
— Не е точно това — каза Франк замислено. — Може би нещо подобно, но по-различно. Компютърни духове не строят сгради, не ги разширяват и не назначават персонал.
— Какво тогава?
— Все още не зная, нали тъкмо това се мъча да разбера…
— През днешния ден също направих откритие. — прекъсна го Чарли, после разказа с подробности проведеното от него разследване.
— Напомня за нещо прочетено — рече Джули, след като той приключи. — Но беше доста отдавна, не мога да си спомня.
— И аз си мислех за същото. Нещо прочетено някога, някъде… Вероятно е било по време на студентските години, тогава човек с какво ли не се тъпчеше.
— Точно така — намеси се Хелън. — Спомням си. Става дума за съвършената бюрокрация. Имаше една книга, наричаше се "Законите на Паркинсън". Изучаваше се в курса по… Е няма значение, важното е, че си припомних. Разказът на Чарли сякаш цитираше тази книга "ли поне един от примерите й за затворена бюрократична система. "А" поднася преписката на "Б", "В" я препраща на "В", "В" я връща на "А" и цикълът се затваря, а може да се повтори още няколко пъти. По този начин системата се самозахранва, но винаги се стреми към разширяване на жизненото си пространство. Затова "А" се оплаква от много работа и назначава помощници, "Б" и "В" не остават по-назад, за да се облекчи непосилният им труд, а затворената бюрократична система разширява сферата си на действие. Една и съща топка вече се прехвърля между повече служители.