Хенри се хвърли в полутъмата и запрепуска надолу по стълбите, като механично броеше етажите. По едно време се спря и се ослуша — никой не го преследваше. След като стигна до четвъртия и влезе в коридора, той се затича към стаята на Франк в инстинктивно търсене на защита.
— Какво се е случило? Дори в тъмното забелязвам вида ти. Да не са те гонили призраци? — ухили се приятелят му и хвърли празната кутия от бира в кошчето за отпадъци.
— Престани, Франки! Току-що Чарли загина!
И той задъхано разправи за перипетиите си.
В полутъмата чертите на физиономията на Франк се смениха. Изостриха се и той придоби вид на хищник. Стана, отиде до някакъв шкаф, бръкна в едно от отделенията и извади внушителен на вид чук. Прибави към него къса метална щанга и ги постави върху бюрото си. После отвори чекмеджето и към съдържанието на предметите се присъединиха металната кутийка и електрическо фенерче.
— Сега е моментът, Хенри. Да тръгваме, няма да има друга възможност! Отиваме на последния етаж.
— Да не си се побъркал? След всичко, което се случи…
— Зная какво правя, мой човек, имай ми доверие. Излизай, обещавам ти пълна безопасност!
Доста объркан, Хенри го последва. След петнайсетина минути те се озоваха във фаталния за Чарлз коридор.
— Дръж, осветявай пред мен! — Франк подаде фенерчето.
Сетне хвана щангата и я вмъкна между цепнатината на един от панелите на непонятния уред, който преграждаше пътя им. Дочу се кратко изщракване, капакът на панела отхвръкна и разкри невероятно стълпотворение от електронни платки и елементи, преплетени от хиляди разноцветни кабелчета. Острието на щангата се вмъкна в пролуката на следващия панел, после същата участ постигна останалите. Франк замени щангата с чука и го стовари първото попаднало открито пространство, изглеждаше като обхванат от бяс. По пода се сипеха смачканите произведения на твърде напредналата човешка технология. Вътрешността на уреда постепенно се превърна в символ на разрушение, Франк продължи да стоварва чука, докато силите го напуснаха.
— Престани, мисля, че е достатъчно — върна го към действителността Хенри. — Предлагам да се връщаме.
— Смачках една от главите на дракона — промърмори несвързано приятелят му. — Но това няма да върне Чарли.
Той се отпусна и седна на пода, за да си почине. В настъпилата тишина се промъкна воят отвън. Проникваше през покрива на сградата, променяше тоналността си и създаваше усещането, че се намират в нереален свят. Ураганът "Бети" навлизаше в апогея на сатанинското си шествие.
Бледата светлина на фенерчето подпомагаше обратния им път. Когато стигнаха до партерния етаж, блясъкът на твърде по-мощните му събратя ги заслепи. Аварийният генератор отново бе влязъл в действие.
Франк се насочи към пропуска, отвори страничната му врата и се оказа срещу насочено към гърдите си оръжие.
— Нито крачка повече! — просъска служителят в униформа. — Нямате право да влизате тук.
— Не ме интересуват заплахите ви. Току-що беше убит човек и искам да повикате полиция!
Екранът в съседство оживя.
— Франк Гарсиа е уволнен — съобщи образът на мис Фелоу. — Хенри Биши, също. Те са лишени от привилегията да бъдат служители на СИ МАКС. Вземете идентификационните им жетони и ги накарайте да напуснат сградата.
— Не изпълнявайте нарежданията на този захаросан робот! — изрева Франк. — Свържете се незабавно с полицията!
Разнесе се мелодичният звук на вътрешния комутатор. Въоръженият мъж докосна сензора за връзка.
— Ако не изпълните нареждането на мис Фелоу, също ще бъдете уволнен! — прогърмя от репродуктора гласът на Големия бос. — Направете, каквото ви наредиха! — Чухте, предполагам — рече объркан служителят от охраната. — Предайте жетоните си и напуснете сградата!
— Слушайте внимателно! — озъби се Франк. — Какво предпочитате? Уволнение от СИМАКС или престой в затвора? Съветвам ви незабавно да уведомите полицията.
Служителят изпадна в затруднение. След кратка вътрешна борба, вследствие на която по челото му избиха капки пот, той протегна ръка към видеофона и набра някакъв номер. За изненада на Франк разговорът се осъществи. Служителят постави обратно слушалката в гнездото й и заяви: — Не са в състояние да пристигнат.
— Ще ги изчакаме, докато получат такава възможност. Взехте добро решение, мистър…
— Стигинс. Пърси Стигинс. Все още не съм наясно дали не сгреших.
— Постъпихте съвсем правилно, скоро ще се убедите.
Франк се върна във фоайето и седна до Хенри. Внезапно вратите на асансьорите се отвориха, от тях излязоха няколко робота и заплашително се насочиха към тях.