— Настъпи последното за днес сражение — уморено се подигра Франк и включи в действие конструираната от него кутийка.
Роботите застинаха в различни пози.
— Не са в състояние да изпълняват полученото нареждане, вече няма кой да координира действията им. Знаех си, че това нещо ще работи — погали той нежно кутийката. По-нататъшният ни престой тук зависи от нейната издръжливост. След изтощаването на батерията ще се наложи да излезем навън — независимо дали това ще ни хареса.
Пронизителен звук прекъсна речта му. "Бети" изцяло бе завладяла външното пространство и вилнееше така, Както единствено ураган с женско име може да вилнее. Дочу се тъп удар, последван от звън на стъкло. Във входа на СИМАКС се появи обезобразеното тяло на кола, долетяла от паркинга. Беше пробила дванайсетсантиметровото бронирано стъкло на входната врата.
— Не става за излизане — отбеляза Хенри и се намръщи. — Бедният Чарлз, не ми излиза от главата — промълви. — Какво беше онова нещо, което съсипахме на последния етаж? Вероятно заради него е бил убит, забелязах на пода носната му кърпичка, но бях толкова потресен, че после реших да ти кажа.
— И да ми беше казал, нещата нямаше да се променят. Сигурно си прав, загинал е невинен. Големия бос е помислил, че тайната му е отгатната.
— Не ми отговори. Какво разгромихме?
— Генератор на образи, по точно последно поколение компютър с възможности за обработка на милиони байто.ве информация в секунда. Компютри от този тип се използват в холографната анимация, а вероятно той е създавал образа на Джеймс Фърпоу. Но както се убеди фантомът, не е загинал и продължава да съществува. Скрил се е някъде, по-точно ПРИСТИГА ОТНЯКЪДЕ!
— Откъде? — учуди се Хенри.
— Не зная и докато не узная, няма да бъда спокоен. Знай, че ако се наложи, земята ще изровя, но ще го открия и унищожа. Повярвай, наистина ще го направя!
Хенри се огледа вътрешно съгласен с думите на приятеля си. Отвън и отвътре обстановката бе кошмарна. Застиналите в заплаха роботи, предметите, които се мяркаха пред светлините на сградата, забитата във входа кола и непрекъснатият вой на вятъра, всичко това действаше на нервите. Ако не беше поредната авария в електроснабдяването, сигурно нямаше да се намира между живите. Дали ангелите-хранители съществуваха? Бдяха ли и над Хелън? След като снощи я изпрати, тя го покани на чаша чай. Спомените от предишната нощ сгряваха душата му и го караха да се тревожи за нея. А Джули? Франк какво ли изпитваше сега? Бяха затворени като мишки в капан и собствената им сигурност зависеше от дълготрайността на една батерия. Всъщност, добре че не си купи нова кола, ураганът щеше да я превърне в парче тенекия.
Нелепостта на последната мисъл го накара да настръхне, психиката му излизаше извън рамките на нормалното.
Във фоайето започнаха да прииждат служители, работният ден беше приключил. Огромната фигура на Марвин Джоунс се насочи към тях и Хенри, кой знае защо, изпита облекчение. Присъствието на повече хора създаваше измамен усет за безопасност.
— Каква е тази бъркотия? — избоботи шефът на "Перспективно развитие".
— Не виждате ли, мистър Джоунс. Ураган, сплескана кола и роботи-убийци.
— Какви ги разправяте? Откъде накъде роботи убийци?
— Такива са. Преди малко ликвидираха Чарлз Медоу. Хвърлиха го в празна асансьорна шахта.
— Сериозно ли говорите?
— Напълно сериозно. Усмихвам се от нерви, притежавам такъв недостатък — като при японците. Джеймс Фърпоу или това, което се нарича така, нареди да го убият.
— Вие се шегувате!
— Ни най-малко не ви задължавам да вярвате. Може би и вашият живот зависи от действието на тази кутийка, тя ги спира да ни нападнат. Погледнете ги! Да не мислите, че са замръзнали в различни пози за собствено удоволствие?
Лицето на Марвин Джоунс пребледня, той се добра до съседното кресло и рухна на него. Под натиска на страха гордата му осанка изгуби голяма доза привлекателност.
— А вие? — успя да попита. — Какво възнамерявате да предприемете?
— Засега нищо — отвърна Франк. — Очакваме пристигането на полиция, а дотогава се надяваме да оживеем. Сигурността ни кротува в това уредче. Спре ли да работи, ще се принудим да излезем навън. Ако желаете, съобщете го на околните.
Едрият човек замълча. Или продължаваше да е изпълнен с недоверие към чутото, или не бе склонен да всява паника. Отвън продължаваха да се изливат тонове вода, фоайето на СИМАКС се бе превърнало в спасителен остров, събрал стотици корабокрушенци, пристигнали от горните етажи. Поради липса на достатъчно места за сядане, някои от тях се бяха настанили на пода, други, неподозиращи за опасността, се мотаеха около роботите. Разговорите постепенно затихнаха, обстановката потискаше всички. Вътрешно всеки се надяваше пороят да спре и вятърът да утихне, но стихията не спираше да беснее.