Понякога ме викаха за специални, неразрешими за роботите, случаи и тогава вътрешно тържествувах, но това не се случваше често. Частта от моите съграждани, които временно се бяха пооправили и понякога ме търсеха, отново закъсваше. Изглеждаше странно, но в тази мощна страна върлуваше поредната икономическа рецесия. Коментаторите по холовизията говореха или за екологични катастрофи, или за нарастването на дефицита в държавния бюджет. На фона на овладяването на Луната, Марс и Венера подобни приказки изглеждаха странни, но въпреки роботизацията във всички сфери на селското стопанство и промишлеността част от човечеството продължаваше да се храни непълноценно.
Помъчих се да избягам от мрачните мисли, които не ме напускаха. Реших да си купя цигари и да изпия нещо разхладително.
— Бъди, отивам до бара на ъгъла — уведомих момчето. Ако някой се обади по телефакса, записвай адреса.
— Дддобре — отвърна той и се наведе над прахосмукачката. Почти беше я разглобил.
Жегата на улицата ме блъсна, стотината изминати стъпки залепиха фланелката по тялото ми. Направих още няколко крачки и с облекчение се тръшнах върху високото столче, точно под таванния вентилатор. Не се учудих, че барът на Тед Донаван беше празен — при такава горещина всеки предпочиташе да се крие някъде на хладно. Теди ме изгледа въпросително.
— Пакет цигари и ледена бира — направих поръчката.
Обслужи ме бързо. Наблюдавах го, имах чувството, че напоследък не спи. По което време да минех, винаги го заварвах прегърбен пред бутилките по рафтовете — принуждаваше го борбата за съществуване. Преди няколко месеца поисках консумация на кредит, но ми отказа учтиво. После обясни положението си — то не се отличаваше съществено от моето.
— Нещо ново, Теди? — опитах се да подхвана разговор. Не исках да се чувства толкова самотен, колкото изглеждаше.
— Научи ли за Бен Стокмън? — попита вяло. — Прерязал си вените.
Усетих неудобство, Бен беше негов близък приятел.
— Съжалявам. Защо е постъпил така?
Тед ме изгледа внимателно.
— Вълнува ли те защо изобщо живеем? — произнесе горчиво. — В името на какво съществуваме?
Доста пъти си бях задавал същия въпрос и никога не намирах точния отговор.
— Може би заради самия живот — предположих неуверено. — Не получаваме само огорчения, съществуват и радости!
— Радости — повтори той сякаш на себе си. — Къде са радостите? Най-много да се насвяткам, но не си позволявам и това удоволствие. Ако изпия съдържанието на бара си, ще остана без клиентела.
От думите му извираше мрачен хумор, разговорът не вървеше. Допих бирата, платих и се сбогувах. Не бях в състояние да помогна, а можех ли да помогна на себе си? Горкият Бен Стокмън, не беше издържал. Сега кой щеше да ми поддържа пикапа? Роботите? Усетих пристъп на отвращение и се изплюх на улицата. Изхрачих се върху Дарвил, върху собственото ми съществуване, върху всичко, което ми тежеше. Но не ми олекна.
Подгизнал от пот, прекрачих прага на работилницата. Заел същата невъзмутима поза, Бъди довършваше остатъците от прахосмукачката.
— Търси ли ме някой? — прозвуча жалко въпросът ми.
— Ннне — отвърна с усилие момчето. — Но вввиж там!
Ръката му сочеше факса, от който се подаваше сметката за газ. Вторачих се в банковия остатък и изтръпнах, спестяванията ми се бяха стопили. Заплахата за бъдещото ми съществуване ставаше съвсем конкретна. Вродената гордост на фамилия Биши негодуваше Против живот от помощи и въпреки топлината, почувствах, че потта ми става студена. Можех ли да се надявам на нещо? Чудесата се случваха само в безкрайните холовизионни серии с Кид Тъкър. Отчаянието ме сграбчи в тъмната си прегръдка, образите на околните предмети станаха неясни и добиха причудливи форми — бях вдигнал кръвното налягане. Въпреки това състояние успях да забележа, че стъклената врата на работилницата пропусна дебело плешиво човече, съвсем не лишено от известна осанка.
— Фирмата на мистър Биши, ако не се лъжа? — профъфли то енергично, като изяждаше края на думите.
Помъчих се да възвърна нормален вид и го огледах от глава до пети. Беше облечен в безупречен костюм, по дебелата Му шия не се забелязваха следи от пот. Сигурно излизаше от скъпа кола с превъзходна климатична инсталация.
— С какво мога да бъда полезен? — запитах възможно най-любезно и неволно погледнах към Бъди — беше отворил уста от изненада. Пристигането на клиент се случваше извънредно рядко.
— Ще бъдете полезен на себе си — отвърна тантурестият мъж и продължи — и на нашата фирма, ако приемете да работите за нас. Извинете, малко съм старомоден.