Слизам по стълбата и се отправям към входната врата, по пътя забелязвам зеления халат на Джули да се мярка из кухнята.
— Инспектор Шелдън — представя се новодошлият и уточнява — Пърси Шелдън. Предполагам, че вие сте Франк Гарсиа.
— Същият. С какво мога да бъда полезен?
— С доста неща. Нали вие сте настоявали охраната на СИМАКС да се обади в полицията? Вашите показания са ни нужни, освен това трябва да разпознаете трупа на Чарлз Медоу. Бихте ли ме придружили?
Въпреки учтивата покана, не бих могъл да му откажа, затова тръгвам след него. Минавайки през дворчето, се обръщам назад и оглеждам къщата, но забелязвам само няколко дребни щети. Роботите, които са я строили, заслужават похвала, ако изобщо е възможно машини да бъдат похвалени. Влизам в полицейската кола и сядам на задната седалка, инспекторът минава от другата страна и се настанява до мен. Единият от двамата полицаи, седнали отпред, лениво обръща глава, премята дъвката в устата си и бързо изгубил интерес към мен, отново заема предишната си поза. Съседът му включва мотора и без да ме удостои с внимание потегля.
До мене Пърси Шелдън мълчи и зяпа през страничното стъкло. Не съм го срещал досега, може и да е новоназначен, но личността му не буди особен интерес, затова присвоявам заниманието му. Крановете и булдозерите вече са разчистили улиците от падналите дървета, навън все още ситно ръми, ала вятърът е утихнал и единствено счупените стъкла по фасадите, изронените мазилки и облицовки, разпилените листа и различни други боклуци, провисналите тук-таме ламарини под покривите и някоя друга съборена ограда, напомнят за отминалия кошмар, наречен "Бети". Групи от роботи и хора в жълти комбинезони продължават да почистват асфалта и тротоарите и сигурно скоро ще премахнат донесеното от урагана разнообразие. Да си призная — изрядната чистота на Дарвил ми беше омръзнала.
Колата спира пред полицията, излизам от нея и продължавам да следвам инспектора като голямо послушно куче. Настанявам се в кабинета му, той сяда зад бюрото си, включва звукозаписното устройство и започва разпита.
След двайсетина минути очите му ме гледат изумено.
— Може ли да се вярва на всичко това, мистър Гарсиа? — пита с подозрителен тон. — Звучи съвсем невероятно! Според показанията ви, единственият възможен свидетел на убийството е Хенри Биши.
— Забравяте инсталационните роботи, които са го извършили, но те не могат да говорят. Фактът, че са без предпазни контури, е достатъчен. Следите от манипулаторите им върху ръцете на Чарлз Медоу също могат да се установят.
— Така е, но пак повтарям: историята звучи невероятно.
Повдигам рамене и казвам:
— Направете я по-вероятна. Разпитайте Джеймс Боулдинг Фърпоу или нещото, което се нарича така.
Устните ми се разтягат в саркастична усмивка, а Пърси Шелдън примигва смутено.
— Благодаря ви, мистър Гарсиа. Сега бихте ли ме придружили до моргата?
— Разбира се, бих, нали затова ме е отмъкнал от къщи.
По пътя към болницата се сещам за Джони Блиш, а можех да се сетя и вчера, ако не се бях въргалял в леглото. Гузната ми съвест отново се появява и започва да сипе упреци. Не е лошо да посетиш някой психоаналитик, Франки.
Санитарят отваря хладилната камера, изтегля количката с трупа, отмята покривката и сгърченото от болки лице на Чарли се впива в съзнанието ми. Продължавам да се взирам в него като хипнотизиран и забавените ми мозъчни процеси отказват да възприемат факта, че приятелят ми е мъртъв.
— Той ли е, мистър Гарсиа? — сепва ме гласът на инспектора.
— Да, несъмнено — проломотвам и усещам как гърлото ми се стяга. После побързвам да изляза и на вратата едва не се сблъсквам със слабичка възрастна женица, която ми отправя разплакан поглед.
— Да ви откарам ли обратно? — пита ме в коридора Шелдън.
— Благодаря, няма нужда — отказвам. — Имам да свърша нещо в болницата, ще се възползвам от случая. После ще се обадя да ме вземат.
Инспекторът повдига рамене и се здрависва за довиждане.
— Надявам се да бъдете на разположение, докато не приключи следствието — казва, преди да си тръгне.
— Да, разбира се — измънквам и се отправям в обратна посока.
Опакован в тръбички, колани и чаршафи, Джони Блиш неподвижен ме очаква в стаята си. Някакъв апарат леко писука над главата му. Видът му не е по-добър от този на Чарли, изобщо днес ми върви на неприятни гледки.