— От днес ще бъдете охраняван — каза агентът и съчувствено ме потупа по рамото. Веднага ще се свържа с инспектор Шелдън.
След петнайсетина минути в задното дворче се появиха хора с униформи, играта загрубяваше. Цивилни експерти пощеха вътрешността на робота, извършваха непонятни за мен действия, сортираха микрочипове и ги поставяха в различни прозрачни пликове. Па едно време издебнах удобен момент и дръпнах федералния агент за ръкава.
— Извинявайте — промърморих. — Нямам понятие колко дълго ще трае това. Ще мога ли да се виждам с близките и приятелите си?
— О, да, разбира се — малко изкуствено се усмихна той. — Но все пак ще запознавате инспектор Шелдън с действията си. Ако възникне нещо допълнително, обезателно му докладвайте или по-меко казано, споделяйте с него проблемите си. Надявам се да се Доберете до нещо повече, имам предвид да се сетите за нещо, което досега е убягвало на самите вас. Естествено, от днес нататък ще забравите за собствени тайни, целта е обща. Ще добавя, че вашите познати също ще бъдат под наблюдение в интерес на тяхната сигурност. Помнете какво ви казвам: всеки детайл, който би довел до изясняването на личността Джеймс Боулдинг Фърпоу е от национално значение. Довиждане засега — приключи той и свойски ме потупа по рамото.
Не разбрах какво става наоколо, изглежда, че мозъкът ми продължаваше да работи на бавни обороти. От това състояние го извади стройният силует на Хелън, застанал встрани от околната бъркотия. Спуснах се към нея и я прегърнах, сякаш за да я утеша за нещо, но утехата беше моя. Околните полицаи ме гледаха със снизхождение, усетих, че се засрамвам и я поканих в къщи.
— О, скъпи — проплака тя в обятията ми. — Не мога да свикна с мисълта, че щях да те загубя.
Въпреки мелодраматичността на сцената се почувствах изпълнен от благодарност. Вероятността на събитието, за което тя се притесняваше, беше твърде голяма. Всъщност кой друг на този свят досега бе помислил за мен? Последвалите целувки и прегръдки отново ме върнаха към нормалното ми състояние.
— Гладен ли си? — зададе тя още по-нормален въпрос и се запъти към хладилника в кухнята.
Докато наблюдавах действията й в мен се засилваше желанието да мина и без приготвената храна, но строгият й учителски поглед ме възпираше.
— Снощи до късно гледах холовизия — заяви тя, докато пълнеше чиниите с приготвеното от нея. — Знаеш ли? Аферата СИМАКС се превръща в Национален проблем.
— И какво казаха? — попитах тъпо и с пълна уста.
— СИМАКС непрекъснато е изтеглял средства от федералния бюджет, а личността Джеймс Боулдинг Фърпоу не съществува.
— Именно тази несъществуваща личност днес се опита да ме убие.
— Разбрах. Изпратил е програмиран робот, поне така говореха полицаите. А в цялата история, забъркана от Франки, Чарли и тебе се крие нещо чудовищно. Ще мога ли да те виждам за в бъдеще?
— Да, мила, независимо от охраната. Но ти също Ще бъдеш под наблюдение.
— Не ме интересува.
Вълната от обич, която ме заля, не бе сравнима с нищо изпитано досега. Докато устата ми се занимаваше с късовете бифтек, приготвен от нея, очите ми я поглъщаха. Обичах я.
Глава 13
Дарвил се връща към обичайното си състояние. Останалите живи съзаклятници се събират в дома на Хенри Биши. Франк Гарсиа, подпомогнат от бъди, получава потвърждение на предположението си. Пристигането на Джони Блиш.
Градът отново беше възвърнал предишния си вид. Слънчевите лъчи огряваха оцелелите фрамбуяни по улицата, които разтваряха червени цветове. Сградите бяха възстановени и почти нищо не подсказваше за преживения неколкодневен кошмар, изпитан от местните обитатели.
В работилницата на стария Биши се провеждаше съвещание. Седнал на стар железен варел, Франк поднасяше кутията бира към устата си, Хенри се бе разположил на стола зад олющеното бюро, а съседското момче Бъди бе окупирало мястото пред плота в ъгъла й упорито работеше с клавиатурата на новия компютър; От лявата му страна примигваше светлината на допотопен холовизор, възстановен от него благодарение на вродения му талант да се нахвърля с клещи и отвертка върху всякакви стари вещи.
— Какво чакаме? — наруши мълчанието Хенри.
— Пристигането на Джони Блнш — отвърна невъзмутимо Франк. Дал съм му адреса, оставих му малко пари и днес трябва да го изпишат.
— Изглеждаш спокоен.
— Само външно. Предстоят нови събития.