— Откъде си сигурен? — Чувствам го с кожата си. Франки рядко греши.
— Дали ще бъдеш нападнат като мен или очакваш нещо по-лошо?
— Взел съм известни мерки, освен това ме пазят.
Хенри погледна навън, но там не се забелязваха нито полицейски коли, нито полицаи. Ако ги охраняваха, бяха се скрили доста умело. През ума му мина, че двамата с Франки може би изпълняват ролята на стръв за ловене на риба.
— Докъде стигна с предчувствията? — попита приятеля си почти язвително.
Донякъде — отвърна Франк със същата невъзмутимост и протегна ръка към нова кутия бира. — Скоро ще се добера до истината.
— По какъв начин?
— Ще видиш, проклетото копеле няма да ми се изплъзне от ръцете. Ще мина и без тъпаците, скрити отвън.
— Вввижте! — проломоти Бъди, откъснал поглед от компютъра. — Ставва нещо ужасннно! — посочи той холовизора.
Предаваха новини. Развълнуваният говорител съобщаваше за взрив в тексаска петролна рафинерия, около пет "Боинга" бяха катастрофирали на летищата в Ню Йорк, Вашингтон и Чикаго, в Тексас, Оклахома и Уисконсин, товарни влакове се бяха сблъскали с пътнически. Следваха съобщения за газови експлозии в Ню Орлеанс, Масачузетс и Олбани. Беше нарушена спътниковата навигация на кораби, в щаба на противоядрената зашита бе обявена превантивна тревога. В заводите в Детройт бяха станали крупни аварии, настъпваше борсова паника. Новините продължаваха да се редят, една от друга по-мрачни.
— Какво става? — пророни Хенри. — Да не би да настъпва краят на света?
— Не се ли досещаш? — отговори Франк. — Джеймс Боулдинг Фърпоу се развихря. Почувствал се е обиден.
— Какви ги говориш? Откъде ти дойдоха наум подобни глупости?
— Не са глупости, а интуиция. Логичен развой на събитията. Не ти ли направи впечатление, че не съобщиха за засегнати компютърни мрежи, нито за енергостанции, осигуряващи захранването им? Копелето не е толкова глупаво, няма намерение да се самоубива.
— Престани да ме въртиш като пиле на грил! — изкрещя Хенри. — Не виждаш ли, че вече не ми издържат нервите. — Кажи накрая какво мислиш, че представлява това нещо!
Франк замълча. Сбърчи вежди и се замисли, като от време на време отпиваше глътка бира.
— Изплюй камъчето, защо се бавиш?! — изрева приятелят му, излязъл от кожата си от нетърпение. — Нали ти забърка цялата каша, престани да ми вадиш душичката!
— Според мен е програма — най-сетне проговори Франк. — Компютърна програма, която по някакъв начин е стигнала до нивото на изкуствен интелект. Теоретически е възможно, но практически… И подозирам кой би могъл да я състави, но не разбирам подбудите му. Такива хора ги наричат компютърни гении, а програмата би следвало да бъде от типа саморазвиваща се. Подобно на дете, което се учи да ходи, тя трябва да е преминала през всички фази на обучение, да е изсмукала стотици хиляди файлове, годни да задоволят собственото й развитие. Но злобата, откъде се е появила злобата? Това чувство е присъщо на хората, нима то възниква и при развитието на машинната логика?
— Да не си се побъркал?
— Не, съвсем наред съм и с всеки изминат миг увереността в предположението ми нараства. Джеймс Фърпоу е изкуствен продукт на гений в програмирането, но повтарям: :за какъв дявол го е направил? И за да докажа твърдението си, предлагам да похарчим известна сума пари. бъди, свържи факса с компютъра и се разходи по линиите на компютърната мрежа. Задачата ти е да намериш програма с название СИМАКС.
— Дддобре — съгласи се момчето, явно зарадвано.
Хенри се облещи от изненада, а Франк се обърна и с присъщото си невъзмутимо спокойствие се вторачи в поразяващите въображението новини за нови бедствия, които продължаваха и след определеното холовизионно време. Предаваните събития, едно от друго по-ужасяващи, се точеха през малкото кубично пространство на холовизора. Франк мрачно се бе втренчил в него, без никакво желание да ги коментира, а Бъди упорито работеше с компютъра.
— Открих я! — по едно време извика той.
Приятелите изненадано извърнаха глави към него.
— Толкова бързо? — попита Франк.
— Тттака се получи,
— И къде я намери?
— В сссектора за дддостъппна гражданска информация на Вввоенното ввведомство, но ппоначало мммислех от там да пппочна.
— Ти си чудесен, Бъди. Знаеш ли значението на това, което откри?
— Ннно има и нещо дррруго. Фффайловете на ппрогрррамата са изтрррити. Ття същесттвува само ккато нннаименование.
— По дяволите — изруга Франк. — Кретенът добре се е погрижил за всичко.
— Какво ще правим нататък? — запита със съжаление Хенри.