Едва сега до умореното ми съзнание достига мисълта, че те съставят набелязаната програма.
— Готово! — стряска ме хоров вик и ме принуждава да се ококоря.
Поглеждам часовника, спал съм около два часа и вече е обедно време.
— Какво направихте? — питам през прозявка.
— Току-що се роди Анти Джеймс Фърпоу, кръстихме го "Убиецът" — трескаво изговори Джони. — Вече го пуснахме по една от компютърните мрежи, сега Бъди го вкарва в останалите.
— Поздравления! — прозявам се отново, след това осъзнавам важността на момента и посягам към две кутии бира. — Шампанското липсва, но ето "Кола" за Бъди.
Хенри се е запилял някъде, сигурно е отишъл при любимата си или тя е при него и изпусна великия момент. Вратът на Бъди изглежда толкова зачервен, че сякаш ще подпали косата му, но това не пречи да продължава да набира телефонни номера и да вкарва по кабели и оптични влакна незримата информационна плът на "Убиеца".
— Джони, какво смяташ, че ще стане, след като новата програма си свърши работата? — питам.
— Ще загине с достойнство. Ще се самоунищожи с чувство за изпълнен дълг, ако достигне нивото на изкуствен интелект, в което почти се съмнявам.
— За колко време ще стане?
— За доста кратко. Тя ще спести самообразователния период на Джеймс Фърпоу, тъй като директно ще изсмуче хилядите му файлове и леко ще ги преобразува, което ще доведе до разграждане на личността му. Или ще го накара да се самоубие, или ще го доведе до състояние на компютърен идиот, неспособен да направи каквото и да е самостоятелно действие. Но все пак има нещо, което ме безпокои.
— Какво е то?
— Помисли само. За да изгради собствен синтетичен образ, Джеймс Фърпоу трябва да разполага с милиони битове информация, които винаги са му под ръка. Той не може да бъде навсякъде, разбираш ли? Необходимо му е постоянно убежище, натъпкано с микрочипове, способни да съхранят тази информация. Нима мислиш, че е бил толкова глупав, да се напъха в паметта на някой от суперкомпютрите, обслужващи централните мрежи? Така много лесно би могъл да бъде заловен. Ако беше на негово място, ти какво би направил?
"Напълно логичен въпрос" — мисля си и отново напъвам мозъчните си клетки. Викам на помощ интуицията, и за мое облекчение, тя отново пристига.
— Бих изградил собствено информационно убежище — отвръщам. — Но подобно начинание изисква огромно количество средства.
— Ха, ха — уморено се засмя Джони. — Нали в това се състоеше моето отмъщение. Програмата СИМАКС бе субсидирана от Правителството и притежаваше банкова сметка. Първоначалното ми намерение беше да я накарам сама да изтегля части от тези субсидии, да си измисли собствено име и да ги прехвърля по други сметки, като същевременно попълва откраднатото чрез намеса в междубанковите операции. Представяш ли си, програмата бе създадена, за да облекчи бюрократичните отношения във Военното, а по-късно и в други ведомства, а тъпите бюрократи, които работеха в тях, дори не се сетиха да анулират банковата й сметка и това продължи няколко години след въвеждането й в действие. Така че Джеймс Фърпоу е притежавал достатъчно време да се самофинансира и само Господ и Държавният бюджет знаят колко милиона са изтекли без някакво реално покритие или, поточно казано, са се изпарили.
— Следователно смяташ предложението ми за възможно?
— Да — потвърди той. — И в това е бедата. "Убиецът" не е в състояние да го ликвидира толкова бързо, той също трябва да намери място, където да се загнезди, за да започне да действа. Това изисква известно време, а като прибавим сумарния период, необходим за приемане на милионите, бих казал милиарди, битова информация…
— И все пак колко, по твоя приблизителна оценка?
— Зная ли? В най-добрия случай ден, два, може и три.
— Гггледайте какккво става! — извика Бъди и те извърнаха глави към него.
От екрана на компютъра ги гледаха воднистите очи на Джеймс Боулдинг Фърпоу, а под брадичката му се нижеше следният надпис:
"Точно така, идиоти. Предположенията ви бяха съвсем правилни за кретени като вас. Все още имам време да ви създам достатъчно неприятности, преди да се скрия — разбира се временно. После отново ще потърся начин да ви ликвидирам".
Изображението изчезна от екрана и ги остави онемели.
— Тттоку-що бях приключил с вкарването на програмата в пппоследната инффформационна систттема — заекна момчето. — И тттози се пппояви!
— Почакайте, тук нещо не е в ред — едва не заеквам и сивото ми вещество като никога заработва по-бързо от обикновено. Той е дочул всичките ни разговори!