Джули беше надминала себе си, сигурно и Хелън имаше пръст в подредбата на масата в трапезарията. Свещници, скъпи вина и шампанско, на отделна поставка се мъдреше разкошна сватбена торта. Усетих как Франк леко се намръщи, по добре аранжираната плоска повърхност не забелязваха и следи от бира.
По време на обеда продължавах да се чувствам леко замаян, изглежда, Хелън се намираше в същото състояние. Франк мълчеше и се наливаше, докато сервираше, Джули му хвърляше изпълнени с укор погледи, чието предназначение ставаше ясно дори и на слепите. Двете колежки на Хелън се бяха настанили между инспектора и федералния агент, които между хапките се опитваха да подхвърлят вяли учтиви фрази.
Накрая последва тържественото разрязване на сватбената торта, появилото се общо сконфузване приключи, присъстващите станаха от масата и се отправиха към хола. Джули пусна запис на някакво музикално шоу и заедно с Хелън и двете й приятелки се настаниха пред холовизора. Ние седнахме в противоположната част на помещението, общността ни се раздели на мъжка и женска. Обстановката видимо се разведри.
— Обедът беше превъзходен — опита се да започне разговор инспекторът.
— Заслугата не е моя — отвърна ухилен Франк и си наля вино.
— Ще съобщя нещо — намеси се агент Дрейтън и ме погледна с особено изражение. — Знаете ли, че вие двамата сте обявени за герои, макар и в сянка. Поради известни съображения.
— Много сме благодарни — изправи се Франк и се поклони комично. — До кога ще бъдем в ролята на затворници?
— Няма да продължи дълго — отвърна Дрейтън. — През последните дни инцидентите в страната спаднаха до нормално статистическо ниво, изглежда, създадената от вас програма изпълнява своята функция.
— Не от нас — намесих се, — а от Джони Блиш.
— И така да е — съгласи се федералният агент. Вие не сте с по-малко заслуги.
— Какво ще правите с него? — попитах.
— Това ще реши федералният съд. Въпросът е извън моята компетентност.
— Той е инициаторът — продължих аз, — но престъпленията не са негови.
— Изкуственият интелект, наречен Джеймс Фърпоу, не може да се счита за юридическа личност. И ако вземем предвид обстоятелствата…
— Почакайте! — прекъсна го Франк, после стана, изтича до библиотеката в дъното на хола и се върна с някаква дебела книга. — Вижте какво пише тука — продължи той, докато я разлистваше. — Ето: "Личност — психични свойства на човека, които изразяват неговото отношение към обществото и другите хора". Това е определение, съставено от екип психолози.
— На човека — намеси се Шелдън, — а не на някакъв изкуствен продукт.
— Този речник по психология е твърде стар — озъби се Франк. — Когато са го съставяли и издавали, понятието изкуствен интелект е било хипотетично. Твърдя, че Джеймс Фърпоу отговаря на определението за личност. Той достатъчно добре е изразил отношението си към обществото, влизащо в категорията "другите хора". Смятам, че Джони Блиш има достатъчно оправдателни причини.
— Нека да не се вмъкваме в чужда територия — каза Дрейтън. — Дори и да го осъдят, той няма да бъде затворник в общоприетия смисъл. Ще бъде излекуван от алкохолизма си и поставен в услуга на нацията. Трябва да спомена, че момчето, което му помагаше, също попадна в нашия кръгозор. Правителството високо цени всяка проява на изключителен интелект.
— Бъди!? — почти извиках. — Какво сте намислили да правите с него?
— Нищо лошо — усмихна се федералният агент. Същото, като с Джони Блиш, само че той ще се включи малко по-късно.
— Изразете се по-ясно — настоя Франк.
— Ще участват в разработката на космически програми. Вместо да вреди на човечеството, изкуственият интелект може да принесе полза. Той е в състояние да замести човека в неуютния космос и много по-лесно да стигне до далечни звезди. Харесва ли ви идеята?
— Хмм — изръмжа Франк. — Звучи доста убедително.
— Така е — потвърди Дрейтън, — но първо трябва да довършим нещото, наречено Джеймс Боулдинг Фърпоу. Малко остава до настъпването на този момент и трябва да призная, че без да взема съгласие, ви назначих за мои сътрудници. Защо да привличам хора от Вашингтон, двамата сте напълно достатъчни.
— Какво? — провикнахме се едновременно.
— Чухте го добре. От утре сте на мое разположение, макар и за един месец, заповедта за назначението ви е подписана. Считайте го като малка отплата за" положените от вас усилия.