— Изглежда, че вие за няколко дни сте свършили повече работа, отколкото ние за няколко седмици? — възхитено възкликнах аз.
— Оправдаваме си заплатите — отбеляза инспекторът, не без доза гордост от казаното.
— Кога смятате да се проведе акцията — попита Франк.
— Утре или в други ден — отговори федералният агент. — Очакваме доставката на последен модел полицейски роботи. Превземането на бърлогата на Джеймс Фърпоу няма да бъде лесно.
В този момент Джули се приближи до нашата група, погледна ме и каза:
— Мисля, че все още си младоженец, а изоставянето на съпругата от първата вечер не е проява на добър тон. И освен нея в близко съседство се намират три скучаещи дами. Хайде, размърдайте и премахнете вида си на заговорници!
Последваха танци и празни разговори, физиономията на Франк постепенно се променяше в зависимост от изпитото количество питиета, но Джули беше решила да не му обръща внимание. Накрая почти с облекчение поех ръката на Хелън и излязох с нея навън. Почетният полицейски ескорт ме придружи до дома ми, отворих входната врата, махнах на федералния агент и инспектора за довиждане и изчаках Хелън да влезе.
След това я прегърнах и двамата, като унесени сенки, дълго стояхме, притиснали тела в полумрака на коридора.
Глава 16
Началото на акцията. Авторът описва сражението с Джеймс Фърпоу, победата и довършването му от "убиеца".
Разноцветните тълпи на туристите разглеждаха централната част на града. Те сновяха между банката и църквата, мотаеха се по площада и от време на време някоя от прелетните птици, като разноцветен папагал се вмъкваше в пощата. Дарвил не притежаваше кой знае какви забележителности, но дневната скука ги принуждаваше или да се търкалят по плажовете, или да се разхождат с надеждата да открият някакво развлечение, въпреки че знаеха простия факт: удоволствията и тръпките пристигаха с тъмнината. Градът ставаше красив през нощта — с обилните светлини в зоната на плажната ивица, излъчвани от игрални заведения, атракциони, барове и ресторанти.
На фона на дневната скука, колоната от еднотипни коли, която завършваше с две камионетки, натъпкани с полицейски роботи, най-малко изглеждаше странна. Беше се появила от подземния гараж на Полицията и след като бе прекосила площада под безсловесната атака на стотина любопитни погледа, бе продължила пътя си по Десета улица. Стигайки до Двайсет и трета, тя сви наляво и започна да изкачва наклона на Южния квартал. Пресечките на четните улици бързо останаха зад нея, колоната доближи билото на хълма, спусна се надолу, после тръгна наляво и влезе в Двайсет и осма. Измина стотина метра и спря пред масивната двукрила врата на голямо имение. Високата му, почти триметрова ограда, поразяваше с дължината си.
— Стигнахме до бърлогата — каза агент Дрейтън, обръщайки се към Хенри и Франк, които се бяха разположили на задната седалка. — Предстои най-интересната част от спектакъла — добави по-скоро на себе си и отвори вратата, за да излезе.
Хенри и Франк го последваха, от колите продължаваха да се измъкват полицаи и роботи. Околната обстановка напълно отговаряше на представата за предстоящо сражение. Инспектор Шелдън се приближи към федералния агент.
— Да започваме ли? — попита. Дрейтън кимна с глава.
Инспекторът се доближи до разговорното устройство встрани от вратата и натисна сензора на звънеца.
— Кой е? — прозвуча вече познат на Франк и Хенри глас.
— С Кърк Холис ли разговарям? — попита Шелдън.
— Да. Кой сте и какво искате?
— Видът ми сигурно го издава, въпреки че аз не ви виждам. Полиция. Инспектор Дик Шелдън, ако името ви говори нещо. Имам заповед за обиск на къщата и имението. Отворете вратата!
— Нарушавате правата на гражданите. Какво съм извършил, за да се домъкнете? Не намирам причина.
— Обвинен сте в престъпна връзка с бившия шеф на СИМАКС Джеймс Фърпоу. Освен това не съм уверен, че сте този, за когото се представяте. Кърк Холис не съществува нито в гражданския, нито в данъчния регистър. Направили сте съществен пропуск и повтарям: отворете вратата!