— Дотук добре — отбеляза федералният агент. — Сигурно вече можем да си покажем носовете и да огледаме отвътре. Изпълнението на атаката бе примитивно, но свърши добра работа.
Полицейските роботи започнаха да се връщат през направения отвор. Един от тях се отправи към командния състав, връчи по пътя си на друг свой събрат базуката, която носеше, след това се спря. изпъна тяло, повдигна десния манипулатор към очните си лещи и рапортува на Шелдън:
— Докладва сержант Х-128. Задачата е изпълнена, врагът е унищожен.
— Свободен сте, сержант! — отвърна инспекторът. Наредете на двама от подчинените да ни придружат.
Хенри помисли, че сцената съдържаше донякъде комичен елемент, но после се сети за паническото си бягство по стълбите на СИМАКС и усмивката му изстина. По ирония на съдбата унищожаването на Джеймс Фърпоу бе ръководено от същото място.
— Да отидем да поразгледаме — предложи федералният агент и се насочи към пролуката в стената. — Изглежда, че вече няма опасност.
Четиримата тръгнаха по алеята в добре подредения двор. По пътя им се наложи да прескачат разкъсаните тела на няколко човекоподобни робота, които изглеждаха като този, който бе атакувал Хенри в дома му.
Бърлогата на Джеймс Фърпоу изглеждаше доста пострадала. Таванът й бе полусрутен, стъклата и щорите на прозорците зееха, стените бяха продупчени на много места. Входната врата беше отворена, но достъпът до нея се затрудняваше от купчина строителни отпадъци. Инспекторът нареди на полицейските роботи да ги почистят и след като се справиха с поставената задача, достъпът до вътрешността бе осигурен.
Огледът на стаите не показа нищо особено, по подовете се валяха части от счупени мебели, натрошени стъкла и парчета от стенни панели. Групата тръгна надолу и стигна до масивна метална врата, която препречваше пътя им към подземието.
— Заемете се с нея! — нареди Шелтън на роботите. — Стигнахме до последната защита. — Мисля, че по-добре ще бъде да изчакаме навън.
В момента, в който той се обърна, за да изпълни намерението си, вратата плавно се завъртя на пантите и откри широки стълби, които се губеха в мрака надолу.
— Що за чудо? — рече Дрейтън.
— Сигурно е отказала електронната блокировка, сградата е лишена от електроенергия предположи Франк. — Нареди на роботите да тръгнат напред и да осветяват пътя.
Металните полицаи запалиха прожекторите, монтирани в гърдите им, и малобройната група бавно започна да се придвижва напред. Дължината на подземния коридор вероятно превишаваше няколко пъти тази на построената над него къща. Пътят, по който се движеха, свърши и те се спряха пред нова врата. Тя също се оказа незаключена, роботите пристъпиха напред и прожекторите им осветиха голяма зала, в чието дъно се забелязваше бюро с кресло зад него, обхванато от кубичната рамка на холопроектор. Върху бюрото беше поставен персонален компютър, а извън рамката на проектора, на полица, прикрепена към стената, се намираха факс и видеофон. Край останалите стени бяха наредени различни съоръжения, някои от тях вече познати на Франк и Хенри от посещението им на двайсет и петия етаж в сградата на СИМАКС. Те предизвикваха неволни тръпки на отвращение.
Франк се спря пред непонятна правоъгълна грамада, която стигаше до тавана и бе дълга около двайсетина метра.
— Знаете ли какво е това? — попита спътниците си. Инспекторът направи гримаса на недоумение, Хенри приглади коса, а Дрейтън присви очи.
— Ако досега сте имали работа само с призраци, най-сетне може да се докоснете до нещо реално. Да го пипнете, да го почукате или да свалите някой панел. Това е тялото на Джеймс Боулдинг Фърпоу — супер компютър, натъпкан със стотици хиляди микрочипове, способен да оперира с милиони битова информация за части от секундата. Джеймс Фърпоу временно е умрял, но възнамерявам да го възкреся, а после отново да го убия, след като съм се порадвал на мъките му. Инспекторе, моля ви наредете на някой робот да излезе навън и да включи енергозахранването.
— Не си ли играем с огъня? — попита Шелдън. Ако го възкресиш, няма ли да си навлечем неприятности? Знаеш ли какво ще измисли, ако отново се появи на бял свят?
— Няма опасност — отсече Франк твърдо, — след малко сами ще се убедите. Но преди призракът да възкръсне, докоснете реалното му тяло — ще ви остане спомен за цял живот, после ще кажа защо.
Те неволно се подчиниха, но допирът на пръстите им с гладката, боядисана с автомобилна боя повърхност, не причини кой знае какви усещания.