— Сега ще ви кажа защо ще имате спомен за цял живот — продължи Франк. — Защото никой на този свят досега не е успял да докосне овеществената, синтезирана и затворена в себе си АБСОЛЮТНА БЮРОКРАЦИЯ! Ето, вече я пипнахте, моментът беше велик. Жалко, че Чарли го няма между нас, за да може да се порадва, заслугата за нейното разкриване беше изключително негова! Предлагам да почетем неговата памет с минутно мълчание. Роботът сигурно вече е стигнал до комуникационната шахта и скоро ни очаква ново представление.
Изпълниха искането му и застинаха в странната тишина на подземието. Чарли сякаш стоеше до тях.
— Все пак какво си намислил да правиш? — попита федералният агент. — Редно е да го съгласуваш.
— Реших да проверя директното действие на програмата, съставена от Джони Блиш. Трябва да бъдем напълно уверени, че "Убиецът" е годен добре да си свърши работата, в противен случай наистина ще очакваме неприятности.
— Имаш право — съгласи се Дрейтън. — Признавам, че не бях помислил за това, но ставам все по-доволен от наемането ти за сътрудник. Как смяташ да го направиш?
— Бъди дежури в къщата на Хенри. Трябва само да набера един номер и това чудовище, което е свързано с факса на полицата, макар да не притежава телефонен пост, няма да бъде в състояние да избяга от установената връзка. Компютърът на момчето е свързан с факса на Хенри, а дискетата с "Убиеца" е поставена в нужното за целта място.
— Добре измислено — каза Шелдън. — Остава да видим какво ще ста…
Ослепителната светлина, която огря в залата, прекъсна фразата. След това яркостта й намаля и на стола, подпрян на лакти върху бюрото, се появи Джеймс Боулдинг Фърпоу. Присъстващите смутено се вгледаха във воднистите му очи, които излъчваха злоба.
— Е, добре, победихте ме — проговориха стиснатите му устни. — Какво смятате да правите по-нататък?
— Сега ще разбереш — изрече доволен Франк. — Добре си се справил със звуковия ефект, чудовище гадно?
Той тръгна към факса, вдигна слушалката и набра номера на Хенри. Няколко скрити репродуктора увеличаваха силата на тона "свободно".
— Ало! — прозвуча усиленият момчешки глас.
— Аз съм. Започвай, Бъди! — нареди Франк.
— Дддоббре — както винаги заекна момчето. Вкключввам!
— НЕЕЕЕЕЕЕ! — изреваха репродукторите в залата. — НЕ ГО ПРАВЕТЕ!
— А ти какво очакваше? — попита Франк нещото, чието лице се бе сгърчило от мъка и злоба. — Нали трябва да си платиш за поразиите, извършени от теб, и най-вече за убийството на Чарли!
— НЕЩАСТНИ ЧОВЕЧЕТА! — прогърмяха отново репродукторите. — АЗ СЪМ ВЕЧЕН, ПОНЕ ДОКАТО ВИЕ И СКАПАНОТО ВИ ОБЩЕСТВО СЪШЕСТВУВА. РАЗБИРАТЕ ЛИ, ЖАЛКИ НЕДОНОСЧЕТА? ВЕЧЕН СЪМ И НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ВЪРНА, ЗА ДА ВИ ИЗТРИЯ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА!
— Господи, той се гърчи и измъчва като човек! промълви Хенри. — Гледайте жестовете му и гримасите!
— ААААААА! — понесе се див вик — наподобяваше вой на агонизиращо животно. После настъпи тишина, фигурата на Джеймс Фърпоу се тресеше в конвулсии зад прозрачната рамка.
— Мъчи се, наистина се мъчи като човек — удивен проговори Шелдън.
— Следователно "Убиецът" действува доста радостно отвърна Франк. — Ще видим какво ще стане по-нататък.
— Какво искаше да докаже с твърдението си, че е вечен? — попита Хенри. — Право да си кажа, не го разбрах.
— Беше прав в известен смисъл — намръщи се Франк. — Може ли някой от вас да ми посочи лице, ведомство или държава, които НЯКОГА И НЯКЪДЕ ДА СА СЕ СПРАВИЛИ С БЮРОКРАЦИЯТА! Колкото повече се развива едно общество, толкова по затъва в нейното блато. Перспективата не е от най-добрите, всички видяхме какво може да се случи, ако тя добие необходимата мощ.
— Гледайте, той се разпада! — развълнувано извика федералният агент.
Гледката пред тях бе поразителна; в холопроектора се мяркаха различни образи.
— Марлон Брандо! — възкликна Хенри. — Гледал съм го във филми от миналия век. По дяволите, превърна се в Джон Уейн.
— А сега в Том Круз — отбеляза Дрейтън. — И аз си падам по старите филми.
— Вече е Джими Хигинс — добави инспекторът. Помните ли го в последния му холовизионен сериал, спомням си, че се казваше "На запад от ада".
Лицата на минали и настоящи артисти се сменяха едно след друго. Някои бяха добре познати, други не толкова.
— Но какво става с него? — учуди се Хенри.
— С нещото, искаш да кажеш — уточни Франк. — Съвсем проста работа — разпада се синтетичният му образ. Никога не съм си представял, че едно НЕЩО може да бъде суетно. Образът на Джеймс Фърпоу е бил изграден от лицата на всички известни кино и холо-артисти, живели през последните сто години. Това е. Суетно, гадно и мръсно нещо, което в близките часове ще се превърне в нищо!