Образите, които се редуваха в холо-проектора, постепенно избледняваха и изгубваха цвят. Накрая и последният от тях изчезна от полезрението на четиримата.
— Представлението свърши. Ако не цялото, то поне първата му, най-занимателната част. Джентълмени, предлагам да си вървим, "Убиецът" ще довърши остатъка от спектакъла. Джеймс Фърпоу още е жив, но вече е лишен от дар слово и не може да се покаже на никого. Сигурно продължава да се гърчи, но тук вътре — почука той лакираната повърхност на един от панелите на суперкомпютъра. — Бяга по микрочиповете, а "Убиецът" ръфа електронната му плът, изяжда я и ще го кара да вие от бяс, докато разумът го напусне. Ако все пак от него остане нещо, кокалите му ще представляват умрели колонки от цифри и символи, подчинени на прости команди.
Те излязоха навън, но се чувствуваха потиснати, сякаш наистина бяха участвували в истинска екзекуция. Дори Франк, който все още се мъчеше да се прави на весел. А слънцето продължаваше да грее в синьото небе на Дарвил и от дърветата се обаждаха птички.
Епилог
Хенри и Хелън отново се намираха в дома на Джули и Франк. Бяха взели със себе си Бъди, момчето бе седнало на масата в трапезарията и лакомо нагъваше голямо парче торта. Франк се надигна от мястото си и нервно започна да се разхожда из хола.
— Какво ти става? — попита го Джули, която се бе разположила на канапето в съседство на Хенри и Хелън.
— Няма емоции, започвам да подивявам — отвърна той. — Няма работа, скоро няма да има и пари.
— Все ще измислиш нещо — опита се да го успокои тя. — Както пишат в края на романите, бъдещето е пред нас.
— Глупости — промърмори Франк. — Няма ли да цитираш: "И те се хванаха за ръце и тръгнаха към изгрева на слънцето". В по-тъпите книги се срещат такива фрази. Има ги и в още по-тъпите сериали на холовизията.
— Престанете да се заяждате! — намеси се Хелън. — Все пак имате гости.
— Защо не попиташ тоя до тебе какво му е настроението? Колкото и да се прави на хрисим, сигурно му е същото.
— Искаш ли да го оправя?
— Как?
— Като предложа нещо, годно да повиши емоционалното ти ниво. Хенри вече се съгласи, че идеята е добра.
— За какво се отнася?
— За заминаване. За напускане на Дарвил. За срещи с нови хора, за нов начин на живот.
— Да не си се побъркала? — ядосано я изгледа Франк и в ръцете му се появи кутия бира. — Какво си мислиш? Да не би малко да съм обикалял нагоре-надолу. Навсякъде е еднакво, а тук поне винаги е топло. Няма къде да отидем, мила моя. Франки е осъден, ти си осъдена, Хелън и Хенри също. Погледни го, Хелън! Басирам се, че носът на любимия ти е увиснал повече от моя. Като си помисля, сега съм почти готов да изпитвам умиление от такива като Джеймс Фърпоу и себеподобните му. Поне тогава имаше достатъчно и за горивото на колата, и за храна, и за бира. А не да се движа с изтънял джоб и да говоря глупости, въпреки че Франки все някак си се оправя.
— Остави я да каже какво предлага! — сряза го Джули — Кога ще се научиш да се държиш възпитано с дамите?
— Добре, извинете. Нека да съобщи предложението си, аз вече изразих собствено мнение.
— Имам предвид друга страна — поясни Хелън. — Бразилия.
— Какво?! — облещи се Франк. — Да не би да си мръднала?
— Повтаряш се — примирително отбеляза тя.
— Добре, къде точно?
— В Амазония. Във все още останалата й девствена част. Набират доброволци за строеж на екологично селище, ще има работа за всички.
— Хмм — почеса се Франк зад ухото. — Искаш да ни закараш при човекоядците.
— Те не съществуват — разсмя се Хелън. — Отдавна са се цивилизовали.
— Хенри, какво мислиш по въпроса?
— Хелън ти каза. Съгласен съм.
— Естествено, че ще си съгласен с всичко, което тя ти предлага. Все още се взираш в нея като в неземно същество. И какво ще направиш с имота си?
— Бъди ще наглежда къщата. Нямаме намерение да я продаваме и едва ли ще се намери някой купувач.
— А ттам ще има ли кккомпютри? — обади се момчето откъм трапезарията с все още пълна уста.
— Как няма да има? — отвърна Франк. — Нали са неотменима част от бита ни. Дявол да ви вземе? — плясна се той по крака и се замисли за миг. — Знаете ли? Почти ме убедихте. А мнението на Джули? — ухили се иронично.
— И тя е съгласна — отвърна Хелън.
— Нов заговор, знаех си. Но това тука е под наем и нямам кой знае какво за губене. Остава ми да продам колата.