— Твоята поне я бива, моята не става за нищо — каза намръщено Хенри.
— Няма да ти потрябва — успокои го Хелън и се облегна на рамото му.
— И така, Франк, приемаш ли?
— Имам ли друг избор? Хубаво ме притиснахте, печелите с три на едно. Ще има ли поне откъде да купувам бира?
— Естествено — изхили се Джули. — Ако не се намери такова място, ще уредим специални доставки.
— А акко се ппояви нов Джеймс Фърппоу? — вмъкна се в разговора момчето. — Ккакво ще напправите?
— Отново ще го убием — лаконично отсече Франк. — Хайде, надигайте си задниците и стягайте багажа. Междувременно ще се опитам да продам таратайката.
Той решително се запъти към изхода на къщата, но преди да излезе навън се обърна към тях и с типичната си насмешлива усмивка добави:
— Преживяното от нас можеше да се случи само в една суперцивилизована и свръхтехнологична страна като нашата. Затова се съгласих да избягаме в джунглата.