Безвкусно приготвеният омлет възвърна силите ми. Изкъпах се, след това се обръснах, навлякох чиста риза и с усилие се вмъкнах в костюма, останал от сватбата с тази, която вече не знаех къде се намира. Горещината веднага ме подгони. Изтичах надолу по стълбата, изкарах пикапа от гаража и се настаних в него. Системата за автоматична ориентация отдавна беше излязла от строя, затова стиснах волана и продължих на ръчен режим. Ла си призная, управлението на колата от собствената ми личност винаги ми харесваше повече.
Когато стигнах до светофара на двайсет и трета улица, задръстването не ме учуди. Десета улица я пресичаше като продължение на отклонението на магистралата от Хюстън към мексиканската граница, но това отклонение спестяваше двайсетина мили и повечето шофьори го знаеха. Градските власти отдавна се опитваха да намерят начин за прекъсване на този паразитен поток, чието наличие само замърсяваше града, без да принася полза на жителите му, но взетите полумерки оставаха безуспешни. Най-после се измъкнах, пикапът с нездраво кашляне запъпли по стръмнината на южния квартал. Беше съвсем ясно, че в компютъра за дозиране на горивната смес на двигателя протичат съмнителни процеси.
Достигнах билото на хълма, прекосих 22-ра улица и едва не изпуснах кормилото от изненада: в далечината се издигаше корпусът на внушителна сграда.
След 26-а завих наляво и продължих на бавен ход. Всяка измината пресечка увеличаваше размерите на зданието и го превръщаше в колос, кой знае защо стъпил в Дарвил. Вече бях убеден: Чарлз Малоу не ме беше излъгал.
Оставих пикапа на паркинга пред централния вход и се насочих към него. Фоторелето разтвори тежките стъклени стени и чинно застанах пред прозорчето от бронирано стъкло на пропуска. Някакъв безразличен тип ме погледна отвътре и лениво се наклони към микрофона.
— Идентификационната карта, моля — разнесе се гласът му от скритите репродуктори. — Пъхнете я в процепа вляво от вас и погледнете визьора на камерата от дясната ви страна.
Подчиних се с погнуса. Данните от ретината на окото ми вече се намираха в паметта на компютъра зад него.
— И така, Хенри Биши — продължи той. — Каква е целта на вашето посещение?
Промъкнах визитната картичка през междината на полирания плот. Той я разгледа, изключи разговорната уредба и натисна бутона на вътрешния комутатор. За известно време устните му безизразно се отваряха и затваряха като на големите риби в местния аквариум. Накрая приключи разговорът и отново ми обърна внимание.
— Влезте! — прозвуча гласът му. — Почакайте във фоайето. Чарлз Медоу ще слезе да ви посрещне.
Преодолях следващата стъклена преграда и докато се насочвах към масивен черен фотьойл, помислих, че дебелият директор ми оказва прекалено внимание.
Той не ме остави дълго да чакам. Топчестата му фигура се измъкна от един асансьор и се насочи към мене. Веднага станах, а лицето ми веднага промени изражението си: в тази обстановка той изглеждаше доста по-различен — видът му издаваше оттенък на власт, която му придаваше значимост.
— Не се съмнявах в пристигането ви — каза със задоволство, след като се здрависа с мен. — Придружете ме, за да разгледаме бъдещото ви владение.
Церемониалният старомоден стил на изразяване ме накара да го погледна от друг ъгъл. Първоначалната ми неприязън, кой знае защо, се изместваше от чувство на известна симпатия.
Гордо усмихнат той ме поведе към стълбата в края на фоайето. Спуснахме се по нея и попаднахме в дълъг коридор, обкичен като коледна елха от разноцветни кабели и тръби, които някъде в далечината благодарение на скритото осветление се сливаха в неясно многоцветно петно. След продължителна разходка стигнахме до края на коридора. Спряхме пред метална врата, директорът я отвори, включи осветителните тела и заяви с тон на благодетел:
— Вашият кабинет, Хенри Биши.
Въпреки подигравателните нотки в гласа му, бях очарован от гледката. В помещението се намираше спретнато метално бюро, снабдено с видео-комутатор. До него стоеше шкаф, боядисан в същия цвят, лявата му половина служеше за гардероб. От другата страна забелязах широк шлосерски тезгях с окачени над него всевъзможни лъскави инструменти. В съседство беше поставен метален плот с подредени в редица всевъзможни уреди. Околното пространство блестеше от чистота, изглеждаше просторно и уютно, а климатичната инсталация поддържаше приятна температура.