— Харесва ли ви? — попита моят водач.
Не бях в състояние да скрия възхищението си, но само кимнах с глава.
— Смятайте се за назначен, вече наредих да ви изготвях жетон за електронната брава след пропуска — направих го, преди да се запътя към вас. Часовете на влизане и излизане се регистрират, СИМАКС държи на изрядната работна дисциплина.
Привършил с кратките наставления, Чарлз Медоу, кой знае защо, се намръщи и излезе в коридора. Последвах го и по обратния път си мислех дали е редно да искам аванс. Когато стигнахме до редиците асансьори във фоайето, той протегна ръка за довиждане и ловко остави в дланта ми сгъната хартийка. Докато влизаше в една от кабините, разтворих я и онемях от изненада: беше петстотиндоларова банкнота. Незабавно реших да благодаря, но вече нямаше На кого.
На изхода човекът от охраната ме изгледа равнодушно, протегна ръка и промъкна през междината на аквариума си обещания талон.
— Пазете го! — сепна ме гласът му от репродукторите. — Работното време започва сутрин от девет часа.
Съвсем неочаквано пикапът запали веднага. Въпреки задухата денят ми се стори необичайно приятен, а улиците на Дарвил изглеждаха по-красиви. Започнах да си подсвирквам, по някое време се сетих за Бъди. Трябваше да му измисля нови занимания.
ГЛАВА 2
Франк Гарсиа си спомня какво е сънувал и как се е хванал на въдицата
— Франки, защо непрекъснато лъжеш? Гласът на съвестта ми пристига някъде отдалеч, примесен с шума на двигателя и лекото потропване на дъждовни капки. Включвам чистачките и потеглям. В огледалото за обратно виждане забелязвам прощалното махане на Джули, размазано от вадичките по задното стъкло. Белият й дъждобран изчезва във входа на къщата, завивам по петдесет и девета улица и продължавам към светофара на дванайсета.
Не разбирам защо обичам да лъжа. Дали се дължи на латинската ми кръв, или го правя само за удоволствие? Срещата ми с Чарли е в бара на Тед Лонаван, а какво точно излъгах Джули, вече не си спомням, но бях изненадан, че толкова лесно се съгласи с излизането ми. Чистачките си вършат работата, в колата е топло и звучи тиха музика, тя "знае" къде да отиде. Въпреки сравнителния комфорт, чувството за безмерна мокрота не ме напуска, то притиска душата ми и засяда някъде в ставите.
Тук ли ще останеш, Франк Гарсиа? В този подгизнал от вода, все още непознат град? Или може би той ти харесва, защото местното време е непостоянно като твоя характер? На следващата сутрин слънцето ще изгрее, покривите ще се подуят от горещината и при желание можеш да пържиш яйца върху тях. Нищо няма да ти напомня за тази вечер и твоето настроение. Вали, или не вали, тук винаги е топло. Друго е по-важно, Франки: ТЕ искат да те хванат, а няма къде да избягаш. Защото под Дарвил се намира друга страна, ТБ го знаят и са приготвили примка. Джули, Чарли, възрастта и парите. "Очаква те бляскаво бъдеще, Франк — бе споменал един от професорите в университета. — Много добро бъдеще!"
Звучеше като отлично пожелание, по-скоро късмет, но ти липсваше упоритост. Добре, че притежаваш сръчни ръце — те ти позволяват да не зависиш от никого. Ти си щастливец, Франк! Лъжец като тебе е в състояние да бере домати и портокали, да работи в консервна фабрика, докато му омръзне, да лови риба и лангусти и да бъде като свободна прелетна птица. Какво? Вече не ти харесва? Не си ли горд с математическите си способности? Нима отново жадуваш за роботи и компютри? Не си го признаваш, а ти се иска. Независимо от факта, че твоята професия е окупирана от други — по-млади и сигурно по-способни. Не си съгласен? И как ще бъдеш, ти беше един от тях! Не ти се нрави, но не обичаш да оставаш гладен.
Горката Джули, ако знаеше с кого се е хванала! Когато се запозна с тебе, дори не поиска здравната ти книжка. А толкова милиони хора измряха от проклетата болест, така ли е? Озонови дупки в атмосферата, бързи мутации на вируси, общо затопляне на планетата, непрестанни енергийни излишъци, които няма къде да изчезнат, в противен случай свръхтехнологичното общество около тебе трябва да се разпадне. Твърдят, че замърсяването е престанало, но по-добре мажи тялото си с антирадиационни кремове, така както правят останалите. Съгласен си, че все още може да се живее и океанът не е залял града, ала интуитивно усещаш настъплението му.
Джули какво толкова е харесала в тебе? Клетата наивница продължава да те следва по петите, независимо от непостоянната ти натура. Не се заблуждавай, Франки, не казвай, че не държиш на нейното присъствие! Както и да лъжеш, където и да отидеш, винаги ще се връщаш при нея и тя го знае. Нали е единственото спасително островче в морето от безразличие, което те заобикаля? Кой се интересува от тебе? Оределите роднини или приятелите? Къде, по дяволите, изчезнаха? Понякога някъде, в някой град, срещаш случайно някой от тях, а той се прави, че не те забелязва. Сигурно е от преуспелите копелета с татковци и отдалече подушва докъде си стигнал. Написано е на Челото ти, по дрехите, и бързо го кара да загуби интерес към твоята личност. Мисли се за велик, за недосегаем и непостижим, но не знае дали в тялото му не се е приютило някакво животинче, което по-бързо ще го откара в гроба от тебе. "От онези е" — казваш си ти и го подминаваш, а ако той знае за смрадта, която си вложил в констатацията си, поне за миг ще спре, за да ти каже "здрасти". Понякога някой от тях се спира, дори разговаря с тебе. Обикновено ти се оплаква от нещо и от немай-къде на раздяла те кани на гости, като забравя да си остави адреса. Този тип хора се срещат пред банки и луксозни хотели, преди да се напъхат в колите, които винаги са по-скъпи от твоята. Вече отвикна да вярваш в добрите чувства на околните и не разбираш защо Чарли държи да ти бъде приятел, макар външно да изглежда от "онези". След като хвърли котва в Дарвил, той ти направи няколко услуги, и то без да го молиш за това, само още не си сигурен дали не е от "сбърканите". Може и да е нормален, но не харесваш плоските му вицове. Вярно, че понякога се опитва да се надува, но в повечето случай се държи като изряден джентълмен — плаща си сметките и се отнася с Джули като приятелка. "Дръж се за него, той ще ти помогне" — съветва те тя в леглото и почти си готов да се съгласиш със спасителното си островче. По пътищата към Балтимор, Ричмънд, Атланта, Ню Орлиън и Хюстън тя бе доказала непогрешимостта на женската си интуиция. Преставам да се наблюдавам отстрани, спирам рязко, излизам от колата и се напъхвам в слабо осветения бар на Тед Донаван. Може би хората не са толкова лоши, колкото изглеждат първоначално, сигурно съм се превърнал в настръхнало куче, негодно да прощава. Също като мрачния собственик на бара — едновременно зъл от собствената си участ, едновременно добър, само че трябва да го разбереш. Всички наоколо знаят, че той продава най-евтините питиета в квартала, но видът му винаги отблъсква иначе многобройната клиентела. Изключвам вялата завеса от няколко погледа, която безразлично ме опипва, и сядам до Чарли. Той вече си е поръчал безалкохолна бира, мрачният барман бързо поставя нова чаша и ми налива от нормалната.