— Може би предпочиташ нещо по-силно? — пита ме Чарли.
— Няма значение, и така става.
— Преди няколко дни срещнах Джули — подхваща той предпазливо. — От нея разбрах, че Джийн Маклейн си заминала.
Чарли ме поглежда изпитателно, но не може да разбере, че въпросната личност ме интересува толкова, колкото последният тайфун в Бенгалския залив.
— Не го увъртай — подканвам го грубо.
Той примигва с малките си очички, навежда се към мен и темето му лъсва с червеникав отблясък.
— Добре, да продължим нататък. Искаш ли работа, Франки? Постоянна, с добро заплащане? Мога да намеря сто кандидата, но предпочитам тебе.
— Къде?
— В солидна фирма. Работя в нея като административен директор.
Нямах навика да разпитвам хората, Чарли не правеше изключение. Отдавна подразбирах, че се занимава с нещо по-постоянно, защото се появяваше в яхт-клуба само в съботите или неделите. Самият той имаше доста прилична яхта, която поддържах. Добре, че роботите не притежаваха програми, годни да се справят със сегашните ми действия.
— Какво толкова се замисли? — прекъсва той мислите ми. — На твое място друг би подскочил от радост. Предлагам ти работа по твоята специалност!
— Всеки друг може би ще подскочи, но не и аз. Досега съм се справял някак си, а ти искаш да ме вържеш да стоя по седем часа на едно място.
— Заслужава си, това са две хилядарки на седмица! — произнася Чарли възторжено, но в тона му се прокрадват фалшиви нотки.
— Не съм в състояние веднага да взема решение — съпротивлявам се твърдо.
Той продължава да се взира учудено, докато излизам от бара. Вкарвам се в колата, ядосано хлопвам вратата… и се събуждам. Известно време се вслушвам в равномерното дишане на Джули, после внимателно се измъквам от леглото и тръгвам към кухнята, за да запаля цигара. Почти се гордея с предстоящото действие — нали съм един от малцината, които все още се тровят с пушек в този проклет свят.
Облачето дим с удоволствие излиза от устата ми и се замислям върху съня. Почти всичко в него бе автентично с изключение на дъжда. Откакто се намирам в Дарвил, изминаха пет месеца, а не е паднала нито капка. Местните жители говорят за необичайно засушаване, а сигурно подсъзнателно ми се иска да вали: Предполагам, че онзи ден Джули е съгласувала срещата с Чарли, затова ме изпрати толкова спокойно в съня ми. Държанието й беше подозрително сигурно двамата са се сдушили и са решили да направят от Франк Лъжеца сериозен човек, със солидно положение в обществото.