Допушвам цигарата и протягам ръка към пяната за бръснене На една от поличките на тоалетното шкафче се мъдри визитната картичка на Чарли. Неволно поглеждам адреса: "26-а улица, 1304".
Те хванаха, Франк Гарсия, успяха да го направят. И ако мислиш, че не са сполучили, този път лъжеш себе си.
Глава 3
Авторът описва неприятностите на Чарлз Медоу и първите подозрения, свързани с неговия шеф
Колебанието на Чарлз Медоу не продължи дълго — взе таблетката фенобарбитал и я постави върху езика си. Подпомогната от глътката вода, тя се плъзна надолу и стигна до обременения му от чести киселини стомах, с намерение да сътвори онзи илюзорен свят, който напоследък го отбягваше. Той остави празната чаша на масичката до леглото, загаси лампата над главата си и се заслуша в приглушените шумове, долитащи от улицата, примесени с едва доловимото свистене на климатизатора.
През спуснатите щори се процеждаха отблясъци от светлинните реклами на отсрещната сграда, някакво червеникаво петно се местеше по тавана и го дразнеше. Чарлз притвори клепачи и се замисли за някои по-важни събития от живота си: конфирмацията и първата целувка с Фани, уловената голяма риба в залива Кингсли, истеричния скандал, устроен от Джоан, и последвалия развод, тайнственото му назначение в СИМАКС и запознанството с мис Фелоу. После се сети за няколко по-забележителни дни от студентския живот и службата в армията, за едно пътешествие с яхта, за жестокото повръщане след двудневен гуляй, когато помисли, че умира, но това не се случи.
Добри или лоши, спомените продължаваха да възникват и да дават поводи за критичен анализ. До неотдавна бе съумявал да остане веселият и находчив Чарли, готов да помогне на всеки. Напоследък беше започнал да се преобразява: да се превръща в самотно саркастично човече с опънати нерви, за което хората притежаваха все по-малка стойност. Нощите ставаха непоносимо дълги, липсата на нормален сън го бе принудила да употреби за първи път сънотворно лекарство.
Нещо в него се късаше, променяше се в опасна посока, ежедневието се превръщаше в бреме, което по-рано липсваше. Усещаше неизвестна опасност, надвиснала над него като черна сянка, мъчително търсеше причината…
— Ела, Чарли! Ела с мене, скъпи! — прекъсна мислите му тъмно безформено същество, лишено от образ. Химическият Морфей го затвори в безплътната си прегръдка, пренесе го през джунглата на хаотични видения, отне му спомените за тях и го захвърли върху брега на късната сутрин. Нито ярката светлина, нито гадният писък на часовника бяха успели да го събудят навреме.
— Ед Питър Картър — представи се червендалестият, надут като пуяк човек. — Чакам ви повече от половин час!
Беше представителят на "Дженеръл Илектрик", с когото Чарлз Медоу бе уговорил среща. Имаше достатъчно основание да бъде недоволен.
— Моля да ме извините. Забавиха ме неотложни ангажименти… Нямах възможността да ги съгласувам с вас… — измънка закъснелият директор и се опита да се усмихне.
"Дано да не стигне до шефа" — помисли в асансьора, докато пуякът срещу него продължаваше да прави кисели физиономии. Мълчанието ставаше тягостно, предпоследният етаж идваше дяволски бавно.
След минута предизвикателно луксозната обстановка на кабинета неутрализира чувствата на възмутения посетител, който за изтеклите три месеца беше четвърти по ред. Не можеше Да се твърди, че СИМАКС е затрупан от клиенти, но Ед Питър Картър не знаеше за това. И то не му попречи да се настани на едно от креслата и да започне наставнически:
— Толкова много, не е прилично. Хвърляте безобразно много пари за реклама. При мисълта за сумите, изплатени на Централната информационна система, косите ми настръхват.
Чарлз Медоу неволно се загледа в полираната повърхност на главата му, но го остави да продължи.
— След всяко ползване на информационна услуга, на екраните в нашите изчислителни центрове се появява: СИМАКС ГАРАНТИРА СТАБИЛНОСТ! Като шеф на търговския отдел в концерна бях длъжен да се поинтересувам от вас, но ви открих трудно. Липсвате в последния компютърен справочник на регистрирани фирми, а той е от няколко месеца. Помогна ми банкова справка, оказа се, че основният ви капитал буди уважение. После се свързах с мистър Фърпоу и той ме насочи към вас. С какво всъщност се занимавате?